По всичко личи, че министърът на транспорта Ивайло Московски има някакво по-специално отношение към ръководството на "Летище София". Източването на дружеството продължава, но това не вълнува никого, при все че се задава концесия, за която е необходимо то да е в най-добро финансово състояние.
Поръчките за чистота на нашия най-голям аеропорт отдавна "понамирисват", но активността в тази посока съвсем не е секнала. Миналия месец например мениджмънтът на държавната компания реши да купи хигиенни санитарни материали, почистващи препарати и полиетиленови чували, и то не за една, а за цели три години. За тях е предвидена внушителната сума от над 2 млн. лв. (без ДДС), като освен всичко друго възложителят си запазва и правото да заяви в случай на необходимост още 30 на сто от артикулите по договорените цени. Тоест оставена е вратичка бъдещият изпълнител да прибере още около 700 хил. лева.
Излиза, че през всяка от следващите три години летището ще дава по
над 1 млн. лв. за тоалетна хартия
и почистващи препарати, или по около 90-100 хил. лв. на месец. Интересно, колко ли човека трябва да минат през тоалетните, за да оползотворят такова количество хигиенни материали? А и как така предишният едногодишен контракт за същата дейност, сключен с фирма "Сканклийн" ЕООД през 2014-а, е струвал "само" 581 741 лв. с ДДС – сума, далеч по-ниска от сегашната? Обърнахме се към ръководството на аеропорта с въпроса дали имат изработена разходна норма на пътник, каква е тя и какво включва, но до редакционното приключване на броя отговор не получихме.
Да вземем друг пример. На 10 септември изпълнителният директор Христо Щерионов е сключил договор с компанията "АБС Контракт", представлявана от управителя Александър Яшмаков, за доставката на самолетообслужваща техника – един дизелов влекач, една мотокарна самолетна багажна лента и четири влекача с електрическо задвижване. Единствената подадена оферта е одобрена, което съвсем не е изненадващо, след като е
заобиколен Законът за обществените поръчки
и е използвана публична покана по чл.290 от Търговския закон, която се отправя чрез медиите до неопределен кръг от лица. По този начин конкуренцията на практика е елиминирана, а контрактът с изпълнителя е сключен на цена от 64 200 евро за дизеловия влекач, 68 346 евро за багажната лента, а за всеки от четирите електрокара са платени по 62 280 евро. Или общо за цялата техника летището е броило 381 666 евро. Според специалисти сумата е твърде завишена, но по-интересното е друго – защо се харчат тези пари, след като от "Летище София" непрекъснато се оплакват, че губят пазарния си дял при наземното обслужване за сметка на другите оператори? В тази ситуация е далеч по-обосновано от икономическа гледна точка да наемеш техника от конкурентите, ако се стигне до някакво пиково струпване на пътници, вместо да я купиш и да стои неизползваема.
В графата с предизвикващите съмнения договори може да сложим и подписания на 24 август тази година с бургаската строителна фирма "Интеркомплект – Г". Той е за доставката на 880 т антиобледенителен продукт – карбамид, предназначен за обработка на пистата, пътеките за рулиране и перона на летището. Общата предложена цена за него е 518 496 евро. С други думи, договорената цена за тон от въпросния продукт е 588 евро, или над 1100 лв. по курса на еврото. Но ако човек се поразрови малко в офертите за предлагане на карбамид по борсите у нас, ще види, че цената му се движи около 700 лв. с ДДС. Освен това авиоексперти обясниха за "БАНКЕРЪ", че 880 т много трудно могат да бъдат изразходвани за една зима. Първо, защото по нашите географски ширини напоследък снегът не се задържа много дълго, дори и в най-студените зимни месеци. И второ, защото карбамидът действа като антиобледеняващо средство до температура от – 7 градуса и при по-студено време вече е неизползваем.
За да се подсигури,
в случай че карбамидът не свърши работа
Христо Щерионов е подписал на 15 септември контракт и за товарене, извозване и разтоварване на снега от двата терминала, и то за цели три години напред. По този начин никому неизвестната фирма от село Петърч "Евроголд – И", с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими имоти, ще се облажи с над 325 хил. лева. Същата фирма впрочем е извозвала снега и предишните три години, за което е получила общо 283 800 лв. от летището. Много ли е, малко ли е това, няма как да преценим. Поне докато от аеропорта не отговорят на въпроса колко точно работни часове е имала тази компания през последните зими? Междувременно си струва да напомним, че за последните пет години "Летище София" се обзаведе с шест нови снегорина за близо 4.3 млн. евро. Но най-смешното в цялата тази "зимна приказка" е, че разширението на антиобледенителната площадка, за което бе сключен договор за над 7.7 млн. лв., продължава да буксува. А именно тази площадка е ключова за по-бързата обработка на самолетите и пистата през зимата.
Няма как да не обърнем внимание и на намеренията на ръководството да подмени
системата за полетна информация на Терминал 2,
чрез разширяване на вече съществуващата система на Терминал 1. Зад тази сложна формулировка в действителност се крие доставката на 49 четиридесет и шест инчови и на още 66 четиридесетинчови монитори с вградени управляващи компютри, както и на двадесет и една специализирани управляващи клавиатури, като за това са предвидени 665 хил. евро (без ДДС). Наистина преди време на летището имаше срив и липсваше информация за пътниците. Ама нали само преди две години срещу 406 хил. лв. бяха купени от "Стемо" 53 броя широкоекранни LCD информационни дисплеи с управляващи контролери към тях? Да, те бяха само за Терминал 1, само че всеки, който е минавал оттам, едва ли може да изброи повече от двадесетина телевизора. Интересно, къде потънаха останалите, та сега се налага да се трошат пари за нови 115 бройки?
И по този въпрос г-н Христо Щерионов не взе отношение. Според клюката е на почивка в Дубай. В което, естествено, няма нищо лошо, а точно обратното, стига да не се създаваше впечатлението, че аеропортът е оставен на автопилот и системно се източва през поръчките, които обявява. Колкото до печалбата му, тя е от порядъка на мизерните 5 млн. лв., а за капак преди дни Софийския апелативен съд призна решението на международен арбитраж. Така кувейтско-саудитското обединение МАК/АДМАК, коeто изгради новата писта, вече може да си поиска от държавната компания 44 млн. щ. долара. Накратко, батакът е пълен. И ако изпълнителната власт продължава да си затваря очите за случващото се, може би е време от него да се поинтересуват някои други власти.
