Гледайте внимателно! През идните дни милиони левове ще потънат в дупките на софийските улици, тъй като започва подготовката за предстоящия зимен сезон. Този път, похвали се заместник-кметът по транспорта Любомир Христов, поддръжката за първи път щяла да се осъществява на абонаментен принцип, като предмет на договорите с фирмите са 340 километра пътища (б.а. – само 10% от цялата пътна мрежа в града). Освен състоянието на настилката изпълнителите ще имат ангажимент и към тротоарите, бордюрите и маркировката. Очакванията са този подход да доведе до намаляване на разходите за пътни ремонти с 25% в сравнение с минали години. Освен това задължително условие за признаване на ремонтите, а и за да няма санкции, е да не се допусне отварянето на дупки през зимата. За пролетта обаче нищо не се казва, така че може да сме сигурни, че кратерите пак ще се върнат. Само че от парите вече няма да има и следа.
Интересно докога ще се питаме защо българските улици са сред най-разбитите в Европа, след като се харчат милиони за поддръжката им, а и технологиите позволяват пукнатините по настилката да се оправят още преди да са се превърнали в огромни ями? Цялата работа е там, че за общинари и изпълнители е много по-изгодно да се ремонтира, когато положението стане нетърпимо и след година упражнението да се повтаря. Срещу съответната сума, разбира се. Затова вместо цялостно преасфалтиране всичко се прави по познатия ни до втръсване начин – спиране на движението, рязане на асфалта (което е изключително шумно и прашно) и запълване на дупките след ден-два, когато десетки автомобили са успели да се потрошат от преминаването през острите им ръбове.
"В зависимост от състоянието на улиците се използват няколко метода за ремонт – заливане с битумна паста или инжектиране на малки камъчета под високо налягане със специална битумна емулсия. На някои места се прави цялостно преасфалтиране или изкърпване на слаби места от настилката, така че да се гарантира, че няма да се отвори дупка през зимния сезон, което да наруши безопасността и комфорта на пътуване", обясни заместник-кметът Христов. По тази схема в софийските улици всяка година потъват по 40 млн. лв. – четири пъти повече от прословутия цялостен ремонт на най-голямата градска магистрала у нас – бул. "Цариградско шосе". С толкова много средства за няколко години уличната мрежа би могла коренно да се промени, но явно нито ангажираните с поддръжката й, нито местните власти имат желание за промени.
Иначе, за споменатата от Любомир Христов абонаментна поддръжка са сключени договори с шест фирми – "Трейс груп холд", "Пътища и съоръжения", "ГБС-Инфраструктурно строителство", "ПСТ Груп", пернишката "ДЛВ" и италиано-българския консорциум "Амфисия". Те ще си разделят над 163 млн. лв. през следващите 48 месеца.
"БАНКЕРЪ" успя да разбере, че например производството на един тон плътен асфалтобетон ще струва на столичани 101.5 лв., а полагането му, включително и транспортът – по 22.94 лв. на тон. При тези параметри закърпването излиза по около 35 лв. на кв. метър в зависимост от дебелината на полагания асфалт. А ако запълването на пукнатините става чрез по-модерния инжекционен метод, при който не се изрязва нарушената пътна настилка, цената е 500 лв., но за кубик впръскана асфалтова смес. Тоест, крайната сметка излиза почти същата.
При такива цени е още по-непонятно къде и как се харчат десетките милиони левове за поддръжка на столичната пътна мрежа? Защото, ако приемем, че една четвърт от годишния бюджет, или 10 млн. лв. отиват само за пълненето на дупки, би следвало да се ремонтира площ от над 285 хил. кв. метра. При ширина на градските улици от 7 до 9 м пък това са си 30-40 км изцяло подновена настилка. Само че така няма да се налагат повторни ремонти всяка година.
