Работещите в чужбина българи са 2.5 млн., а тези в България – 2.2 млн., като средствата, които емигрантите са изпратили у нас, са 1,7 млрд. евро. Данните са на Института по икономика към БАН и бяха представени на Единадесетата световна среща на българските медии в Атина. Медийният форум се организира от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света..
"За нас българските медии са изключително важни, защото са вятърът на прогреса, показват как да се прави промяната… Достъпът до достоверна информация е от големите двигатели за развитието на икономиката", заяви в приветствието си към участниците във форума Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и член на УС на Пощенска банка. Тя анонсира началото на корпоративно отговорна социална кампания на кредитната институция, насочена към младите.
Оживена дискусия сред присъстващите предизвика финансирането на българските медии зад граница, които обикновено карат на "мускули". "Това непрекъснато плачене държавата всичко да финансира е старомодно, защото някои може да искат да са патриоти на щат, но аз не искам", отбеляза Даниела Горчева, издател на сп. "Диалог" в Холандия. Според нея финансирането означавало зависимост.
Евгени Веселинов от електронното издание "BulgariCa" в Лос Анджелис изтъкна, че идеята не е за цялостно финансиране, а за оказване на съдействие по подобие на българските училища в чужбина. Георги Донков от електронното издание "БГ глас" в Австрия пък смята, че никой не обръща внимание как живеят българите зад граница. Той допълни, че обществените медии са длъжници към българските общности. Проучване, представено от Донков, показва,че само 4% от новините за българите в чужбина не са криминална хроника.
Председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Полина Карастоянова обеща, че до края на годината ще се състои заседание на Народното събрание, на което да се разгледат всички направени предложения на дискусиите в Атина.
