Подготовката на банките за оценка на качеството на техните активи вероятно ще доведе до намалена кредитна активност и по-високи изисквания към кредитополучателите. Това предупреди председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов по време на конференция "Финансова стабилност", която се провежда в София.
Като проблем той отчете липсата на достатъчно време за подготовка на финансовите институции за предстоящите догодина стрес-тестове. Причината е, че методологията, по която ще се правят те, ще се знае едва в края на ноември, а анализът ще се прави върху годишните данни, т. е. декемврийските.
Андронов изтъкна още два проблема, пред които ще са изправени българските банки при подготовката за прегледа на техните активни. Първият е свързан с липсата на документация, която всяка банка трябва да си набави, ако тя липсва, както и да актуализира оценките си и да преустрои правилата си, т. е. да не търпи загуби и санкции заради това, че документално нещата не са изрядни. Вторият проблем е с дългосрочни структурни проблеми, които изискват и по-дългосрочни решения.
Председателят на банковата асоциация предупреди, че възможно е при подготовката и при провеждането на стрес-тестовете кредитната активност да намалее. Причината е, че банковите експерти ще бъдат ангажирани с осигуряването на документи, изготвяне на информации и провеждането на редица срещи.
Заради твърде консервативната методология също така е твърде вероятно тестовете да завършат с капиталов дефицит, както и с огромни разходи за банките, на които ще се наложи да правят инвестиции в преработване на техните информационни системи например.
Като положителни резултати от стрес-тестовете Андронов отчете очакваното дългосрочно повишаване на депозитите в банковия сектор и консолидация на банковата система. Напълно вероятно е пък някои банки да бъдат подсилени капиталово, посочи Андронов.
"Такива стрес-тестове ще се правят често и няма да са някакво изключение", разясни банкерът и допълни, че нормалните стрес-тестове се провеждат, когато няма установени системни проблеми в банковата система. "Така че тестовете не се провеждат само във финансови институции, които се смятат за "болни" и недобре подготвени", посочи още той.
Андронов даде и пример със стрес-тестовете в 130-те банки от еврозоната. При 25 от тях беше установен капиталов дефицит, но само за три месеца 13 от тях набраха необходимия капитал и никой не забеляза сериозни икономически сътресения. Според него това е доказателство колко добре протича "това упражнение", когато банките са добре подготвени.
Банкерът разясни още, че извънредните стрес-тестове обикновено се правят на декапитализирани банки, те се извършват експресно и обикновено завършват с капиталов дефицит. Ако се стигне дотам, най-честият сценарий е държавната намеса, а по-рядко се стига до пазарни решения.
Андронов изрази надежди, че въпреки краткото време за подготовка у нас стрес-тестовете на банките ще завършат с положителни резултати. Те обаче ще бъдат добри само ако банките, БНБ и всички отговорни институции са подготвени за тази проверка, завърши председателят на банковата асоциация.
