Поредният трик на властта за укриването на истината за Корпоративна търговска банка беше оповестен официално от трибуната на Народното събрание в петък (6 ноември). От него става ясно това, което всички вече знаем – след като парите в КТБ бяха откраднати явно и пред очите на всички, правосъдието ще е тайно и за избрани. Притиснат до стената от връчената му от депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов парламентарна подписка с искане за публичност на доклада, изготвен от компанията "АликсПартнърс", финансовият министър Владислав Горанов го обяви за конфиденциален. Неговата поверителност произтичала от подписания през лятото договор между синдиците и международния консултант.
Докладът, от който би трябвало да стане ясна картината на финансовите потоци, довели до фалита на КТБ (както и препоръките за мерките и начините за връщането на активи), беше връчен на синдиците преди месец. Тогава Горанов също отказа да оповести резултатите, но с довода, че е още рано за коментари. Сега пък се оказа, че за това вече е късно, тъй като публичното им оповестяване ще ангажира страната с плащане на неустойки, за чийто размер можем само да се досещаме. За да подсили защитата си, финансовият министър добави и аргумента, че синдиците също настоявали за поверителност, за да не се пречело на действията им за попълване на масата на несъстоятелността.
Включването на договорна клауза за конфиденциалност очевидно е направено умишлено за заобикаляне на Закона за защита на класифицираната информация. Така се стига до парадоксолната ситуация депутатите да нямат достъп до доклада, въпреки че по закон имат право на достъп до класифицирана информация. Владислав Горанов го каза евфемистично – нямало как документът да бъде внесен нито в явно, нито в секретно деловодство на Народното събрание. Вместо това той допусна, че части от него можело да бъдат оповестени избирателно, но само след съгласуване между автора и синдиците.
Все пак финансовият министър предложи на народните представители от Реформаторския блок да организира среща със синдиците, на която "да преценим как да структурираме информацията и каква да е, за да я покажем на обществото". В същото време Димитров и Славов настояваха да бъде публикуван поне списъкът на замесените лица и фирми, защото измежду тях може да има влиятелни публични фигури, овластени да вземат решения във връзка с фалита на КТБ. Горанов обаче ги поля с нов студен душ. Според него опасност от такава задкулисна намеса нямало, "понеже несъстоятелността на банката тече по Търговския закон и извън пряката дейност на публични ведомства".
