В тези дни на протести се оказва, че има огромно значение от коя страна на Дунав се случват те. От румънската страна на голямата река негодуванието срещу ширещата се корупция по високите етажи на властта доведоха до оставката на премиера Виктор Понта. Президентът на комшиите Клаус Йоханис на свой ред отправи послание към протестиращите: "Видях ви, чух ви. Ще уважа вашите искания." След което назначи досегашния министър на образованието за премиер. Назначението обаче е временно, защото тепърва предстоят консултации с политическите партии и – забележете – с гражданското общество, което иска реални промени в страната.
От другата страна на голямата европейска река също има протести. Българските полицаи негодуват заради орязаните им заплати и заради обидното пренебрежение, демонстрирано от управляващите. Без никакви консултации с когото и да било, на тъмно, с шикалкавене и криене двама министри се опитаха да прокарат в закон шокиращи рестрикции за всички служители от МВР.
Нашият премиер Бойко Борисов също ги видя и чу. Приликите обаче свършват дотук. Вместо до диалог протестните действия на полицаите доведоха до това, че бяха наречени тарикати лично от премиера на страната. А гражданското общество, което би трябвало да бъде гарант за демокрацията, се включи в чудовищната манипулация срещу протестиращите и надигна глас, че полицаите не си вършели работата, а получавали огромни заплати.
Любопитно е къде се покриха всички онези стожери на демокрацията, които преди година негодуваха срещу задкулисието, блокирайки кръстовища и улици? Нима тайният план на финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Румяна Бъчварова да орежат придобивките на полицаите не е плод на това същото задкулисие?
Неслучайно европейската цивилизация и култура са възникнали, а разцветът им е предопределен от големите реки на континента. Сена, Тибър, Вълтава, Рейн, Дунав, които са дали и дават живот на най-развитите градове и столици в Европа.
А къде сме ние? На Перловската река, която всъщност е канал за отходната вода на столичани. Изглежда, това е причината отвред да се просмуква характерната му миризма – и в политиката, и в бизнеса, и в сферата на обществените поръчки – навсякъде.
ВиК културата ни поразява и принизява критериите за справедливост, етичност, морал, красота. Доброто възпитание и култура са натикани натясно в ъгъла. Вместо това царува харизмата на човека от народа, което е горчива ирония след 45-годишното управление на Живков.
Протестите на полицаите показват, че държавното управление е в криза – липсва дългосрочна стратегия за развитие на сектор "Сигурност" и визия за реформите. И не полицаите, а финансовият и вътрешният министър, и, разбира се, премиерът са тарикатите в случая. И цялата вътрешна политика на управлението им се основава на тарикатлъка. Доказателство за това е пресният доклад на Световната банка за жизнения стандарт на българите. В него се посочва, че управленските проблеми намаляват ефективността на вътрешните политики в подкрепа на растежа и споделения просперитет. По показатели за държавно управление ние сме най-зле от всички страни в ЕС – корумпирана администрация, тромави регулационни режими, неефективност на съдебната система, разцвет на корупцията, упражняване на публичната власт за лична изгода. Все факти, които нямат нищо общо с правовата държава.
Очевидно власите вече не се давят в края на Дунава. Ние обаче ще се удавим в средата на Перловската река.
