Ако Българският енергиен холдинг се провали в опитите си да намери банка, която да му отпусне над 1 млрд. лв. заем за покриване на задълженията на НЕК към ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", дефицитът, който ще се оформи, може да бъде запушен с пари от създадения неотдавна фонд "Сигурност на електроенергийната система". Подобна теза разви през седмицата председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.
В действащата сега цена на тока за бита е отразена промяната на дългосрочните договори с американските централи, която ще пести на НЕК около 100 млн. лв. годишно. Предвиждаше се тя да влезе в сила още през август, но това не се случи, тъй като закъсалата финансово компания не успя да погаси дължимите суми, надхвърлящи вече 900 млн. лева. За да покрие задълженията, собственикът й – БЕХ, обяви две процедури за осигуряването на 650 млн. евро. Едната бе за осигуряване на синдикиран заем, но така и не се появи кандидат, който да подаде оферта. Другата опция бе за облигационен заем, като изискването бе консултантът по предлагането да предостави мостово финансиране, а после то да бъде възстановено от емисията облигации. Във втория случай имаше двама желаещи, само че те поискаха държавни гаранции, каквито финансовият министър Владислав Горанов отказва да даде.
Именно споменатите 100 млн. лв. ще трябва да покрие фондът "Сигурност на електроенергийната система", където постъпват 5% от приходите на електроцентралите от продажби на ток, както и сумите от търговия с държавни парникови емисии. За двата месеца, в които той съществува, са натрупани 22.8 млн. лв., заявиха преди дни от Министерството на енергетиката. Според нормативната уредба тези средства ще бъдат превеждани на НЕК всеки месец. А при остатък ще може да се покриват и разходи за предишни периоди.
Въпросът е доколко фондът ще е достатъчен, при положение че се лансират идеи средства от него да се използват и за насърчаване на предстоящата либерализация на енергийния пазар? В момента много производители на ток разполагат с дългосрочни договори и няма да имат никаква изгода да го предлагат на свободния пазар, тъй като така или иначе си получават своето от предвидената по закон преференциална цена. Обсъжда се дали те да не бъдат "подтикнати" да сторят това чрез компенсиране на разликите между постигнатите на борсата цени и фиксираните в дългосрочните им контракти със средства от фонда "Сигурност на електроенергийната система".
