Докладът на Сметната палата, която бе натоварена от Народното събрание да извърши одит на ефективността на банковия надзор за периода от началото на 2012-а до края на 2014-а, нажежи политическите страсти и разбуни публичното пространство. "Надзорът не си е вършил работата", "Палатата разби надзора на пух и прах" и други подобни политически и журналистически реплики бяха сервирани на читатели, зрители и слушатели.
В доклада на палатата се посочва, че: "Концентрирането на почти всички правомощия и отговорности по банков надзор в подуправителя на управление "Банков надзор" и неангажираността на УС и на управителя на БНБ с надзорния процес, в условия на недостатъчно осигурена координация и отчетност, поражда рискове от неефективност, субективизъм и неетични практики." Само че за този недостатък не са отговорни БНБ или "Банковият надзор", а законът, по който те работят и който е създаден от Народното събрание. В този смисъл становището на одиторите може да се приеме и като оценка за законодателната работа на депутатите.
"БНБ няма стратегия за осъществяване на надзорната дейност с определени цели, приоритети, задачи и мерки. Липсва утвърден ред за изготвяне и утвърждаване на годишни планове за надзорни инспекции и отговорностите на участващите в процеса длъжностни лица" – са написали проверяващите. Всъщност не е тайна какви са стратегическите цели на надзорната политика – поддържане на стабилност в банковата система. И в изпълнение на тази стратегия при проверките се гледа дали всички рискове са покрити с достатъчно количество капитал и дали отпуснатите кредити са провизирани правилно. Това е същността на всяка редовна инспекция на място. Знае се също така, че редовните инспекции се извършват веднъж на две години за всяка банка, а извънредните – когато дистанционният контрол покаже проблеми в някоя кредитна институция. Ето защо е важна препоръката дистанционният контрол да бъде разделен от инспекциите, което БНБ вече направи.
Едно друго заключение в одита на Сметната палата обаче граничи с абсурда. То гласи: "Проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции за целите на дистанционния надзор, не се извършва. Това създава предпоставки банки, подали неверни данни, да получат и некоректни рейтинги." Една такава проверка по същество означава всяко тримесечие във всички кредитни институции да има инспекции на място, което е невъзможно не само за БНБ, но и за Европейския банков надзор. Въвеждането на такава практика би означаваало четири пъти повече проверяващи.
Впрочем тази тема бе коментирана и от подуправителя, отговарящ за банковия надзор, Димитър Костов. "По същество констатациите на Сметната палата се разминават с международните стандарти за ролята и задачите на банковия надзор. В доклада се говори за наличие на обективни стойностни диапазони за присъждане на рейтинга CAEL – един от инструментите за присъждане на оценка на банките от дистанционния надзор. В оценката на МВФ начинът, по който използваме този инструмент, се посочва като добра практика. Но при него се дава качествена, а не количествена оценка, както се визира в доклада на Сметната палата. Но точно такива констатации са причината за многото препоръки в доклада на Сметната палата, към които аз съм с много сериозни резерви", изтъкна Костов. Той обърна внимание и на още един детайл: "В препоръките на палатата има предложение за изграждане на специална система за следене, установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, което се различава от това, което държавата България е изградила с приетите от нея закони. Затова аз заявявам, че тази препоръка, наред с много други, ще се въздържа дори да предложа на вниманието на управителния съвет", коментира подуправителят на БНБ.
