Проектът на Реформаторския блок за изменение на Закона за БНБ, с което се целеше създаването на схема за определяне на тавани на заплатите на гуверньора и на членовете на управителния съвет на Централната банка, бе отхвърлен от Народното събрание на първо четете. Както е известно, в тази фаза един проект се обсъжда по принцип или, казано по друг начин, дали философията на предложението за законодателна промяна е в съзвучие с принципите на държавността. Е, в случая депутатите прецениха, че нещата трябва да си останат – както и досега, изцяло в прерогативите на БНБ.
Освен реформаторите за налагането на лимит бяха и БСП, част от народните представители на Патриотичния фронт и някои независими като Велизар Енчев. Основните мотиви на вносителите на законопроекта изложи Мартин Димитров. "В момента няма ограничение БНБ, управителният му съвет да реши да взима по 1 млн. лв. на месец – заяви той. – Такова ограничение няма! Затова ние като парламент трябва да сложим таван на заплатите на всички регулатори. Ако днес не го направим, въпрос на време е да чуем поредния скандал за регулатора, който си е определил по някакъв начин заплати, които не отговарят на свършената работа. В тази връзка бих Ви попитал, регулаторите имат ли повече ангажименти от финансовия министър? Имат ли повече ангажименти и работа от министър-председателя? Имат ли повече ангажименти и работа от председателя на Народното събрание? Нашият отговор е "категорично не". Помислите си само финансовият министър колко ангажименти има, колко работа трябва да върши и каква отговорност носи! При това положение предлагаме един универсален критерий – регулаторите да получават основна заплата, не по-голяма от тази на председателя на Народното събрание. При добре свършена работа да могат да получават още една такава заплата", обясни Димитров.
Неговата теза обаче срещна сериозни опоненти в лицето на Менда Стоянова от ГЕРБ и на Алиосман Имамов от ДПС. "На първо място, Българската народна банка е институция, която се самоиздържа. Тя по никакъв начин не е на издръжка на държавния бюджет. Второ, БНБ осъществява своята дейност в един сектор – банковия, където – всички знаете, заплатите не само на управителните им органи са значително над средните заплати на други финансисти, работещи в други сектори. Не е вярно, че няма таван на заплатите в Централната банка. В Закона за БНБ е записано, че таван има, но е свързан със средната заплата, със средното възнаграждение в целия банков сектор. Забележете, не със средното възнаграждение на управителните органи на този банков сектор, а на всички ръководни органи, което снижава размера на средната заплата", изтъкна Стоянова. Тя припомни, че сегашното ръководство на БНБ е обявило размера не само на своите възнаграждения, но и тези на бившия управител и подуправители.
Алиосман Имамов пък отбеляза, че, за разлика от другите регулаторни органи, Централната банка винаги е била донор на държавния бюджет и дори е имало случаи, когато нейната вноска е спасявала хазната от необходимостта да прави актуализация заради надвишаване на определения бюджетен дефицит.
Що се отнася до тезата на Мартин Димитров кой какви отговорности носи и каква заплата получава, може да се направят няколко интересни сравнения. Например, каква финансова отговорност носи председателят на Народното събрание? Бюджетът на тази институция е в пъти по-малък от този на някои министерства. А и при вземането на погрешни и понякога дори вредни законодателни решения, на каквито се нагледахме, отговорността и на председателя, и на заместниците му, а и на всички депутати е политическа, тоест – никаква.
Премиерът отговаря за управлението на цялата държава и както посочи Менда Стоянова, неговата заплата е по-малка от тази на някои народни представители. По-интересното обаче е: какво ще управлява той при евентуално рухване на платежните системи, на банковия сектор или при едно неправилно управление на валутния резерв? Да не забравяме все пак, че подуправителят, който ръководи банковия надзор, отговаря за активи от 85.4 млрд. лв.- колкото е брутният вътрешен продукт на държавата. Подуправителят, ангажиран с управление "Банково", надзирава платежните системи, през които преминават по 700 млрд. лв. годишно. А подуправителят, ръководещ управление "Емисионно", отговаря за валутния борд, на който се крепи цялата ни финансова стабилност, и за валутния резерв на страната, чийто общ размер е 39.12 млрд. лева.
Много хора вероятно приемат аргумента на Мартин Димитров, че надзорът не си е свършил работата, допускайки фалита на КТБ, и затова шефът му не бива да получава висока заплата. Само че по тези въпроси тежката дума имат не депутатите, а единственият международно признат орган, който създава надзорните стандарти – Базелският комитет за банков надзор. В неговите "Базови принципи на ефективния банков надзор" (Core Principles for Effective Banking Supervision) е записано: "Високата степен на съобразяване с базовите принципи би следвало да допринесе за финансовата стабилност, но тя няма да гарантира, нито да предотврати фалита на банки. Банковият надзор не може и не би трябвало да предоставя осигуровка, че банките няма да фалират. В една пазарна икономика фалитите са част от поемането на риск."
Едва ли има какво повече да се каже.
