След много перипетии законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. бе добутан до кулоарите на Народното събрание. Но от внесения текст удовлетворени са само финансовото министерство и квотата на управляващата коалиция в парламентарната здравна комисия. Заради промените в Закона за здравното осигуряване, които надзорът на здравната каса по скандален начин се опитва да прокара през проектобюджета си, съсловните организации на лекари и зъболекари замразиха преговорите по новия Национален рамков договор. Всъщност договорното начало, на което се крепи крехкият консенсус в здравеопазването ни, е грубо зачеркнато с "надбавката" в закона, позволяваща на касата еднолично да намалява цени и обеми на клинични пътеки, ако лимитираните средства свършат. А това е най-вероятният сценарий и за 2016-а, тъй като бюджетът остава почти същият, а в употреба влизат високотехнологични медицински дейности и иновативни лекарства, които ще глътнат доста (неразчетени) пари. Освен това здравният фонд за пореден път ще си "носи" за догодина дефицит, който според различните разчети ще варира между 60 и 130 млн. лева.
Здравните власти се бият в гърдите, че НАП ще събере със 75 млн. лв. повече осигуровки от планираното, а с доставчиците на лекарства са договорени отстъпки за 40 млн. лева. Но за какво ще бъде използван този немалък "бонус" е мистерия. С тези пари никой не възнамерява да плати т. нар. надлимитна дейност на болниците за 2015-а, която възлиза на 35 млн. лева. Ако теглим чертата, номинално увеличението в бюджета на касата за 2016-а е към 130 млн. лв., което значи, че допълнителни средства за здравеопазване не са отпуснати. Просто фондът е извадил късмет, че данъчните са били по-строги, а дистрибуторите на лекарства – по принуда, по-сговорчиви. Но така или иначе, проектобюджетът "издиша", защото изобщо не е съгласуван с бъдещите основен и допълнителен пакет медицински дейности, нито с прокламираното от здравния министър д-р Петър Москов "комплексно лечение", или пък с нуждите на джипита и специалисти. Дейности се прехвърлят от тук на там, без да е ясно кой и кога ще ги плаща, а касата ще "врътва кранчето", щом парите свършат.
Фактът, че дори управителят й д-р Глинка Комитов се противопоставя на опитите да се променя Законът за здравното осигуряване чрез Закона за бюджета на НЗОК, красноречиво показва, че цялата работа е генерално сбъркана на най-високо ниво. Според председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова това е допустима процедура. Но не е зле госпожа Дариткова да се запознае със становището за проектобюджета на Центъра за защита правата в здравеопазването. Там много точно е посочено, че предложението е в нарушение на конституцията, тъй като надзорът на здравната каса няма право на законодателна инициатива. Освен това Законът за бюджет на НЗОК е временен и трябва да следва логиката и съдържанието на устройствения закон (Закона за здравното осигуряване). Съответно не може и да го променя.
Предложението в хода на годината да се намаляват цените на медицинските дейности, и то от Министерския съвет, пък е абсурдно в няколко посоки. Първо – за една и съща диагноза не може да се плаща по различни тарифи. Второ, това е наказание за най-добрите болници, които приемат най-много пациенти. И трето, министрите разбират тънкостите на здравеопазването, колкото футболист от космически изследвания. Цените в здравеопазването се договарят между финансиращия орган и съсловието. А някой по най-глупавия и нахален начин иска да изключи "белите престилки" от играта. В тази връзка председателят на пловдивската лекарска колегия д-р Георги Кръстев не на шега предупреди, че протестите на полицаите ще бъдат бледо подобие на това, което ще се случи, ако лекарите решат да прекратят отношенията си със здравната каса. И това е точно така.
Не само че лимитите в здравеопазването няма да паднат, но те ще бъдат разпределени по здравни дейности на регионален принцип, което е още по-рисково за стабилността на системата. На практика болните ще бъдат "вързани" да се лекуват по местожителство, независимо дали там са налични необходимите специалисти и апаратура. Директорите на районните здравни каси пък ще могат целогодишно да избират от коя болница да купят определена дейност, без проектозаконът изобщо да уточнява по какви критерии ще става това. И после някои ще питат защо корупцията в здравеопазването е неизлечима…
Заложените ограничения се "бият" и с безплатния основен пакет, заради което ще го отнесат болниците и пациентите. Ако една лечебница откаже да приеме болен заради изчерпан лимит, тя ще бъде глобена за отказан достъп до гарантираното от държавата лечение. А ако го вземе, лечението ще е за нейна сметка, тъй като няма да й се заплати от касата. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков обясни, че лимити за дейностите, влизащи в основния пакет, няма да има, тъй като бил достигнат "таванът на хоспитализации". Но всяка година уж сме достигнали тавана, а той все се оказва по-висок от очакваното. От думите на Шарков не стана много ясно как точно ще бъдат "преливани" средства от допълнителния към основния пакет, ако пациентите се "усложнят", и заложен ли е такъв буфер в проектобюджета. Още не е решено и дали консумативите за заболяванията от основния пакет ще се покриват на 100% от касата, като май вървим към сценария: "Няма напълно безплатен обяд".
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев изтъкна, че идеите за реформа на министър Москов не са подплатени финансово. И наистина, няма как да ти излязат сметките, като изнесеш дейности от болниците към извънболничната помощ, а парите за специалисти и джипита да останат миналогодишните. На последния събор на съсловната организация бе предложено да се увеличат средствата за специалисти и лични лекари с общо 32 млн. лв., колкото се очаква да е дефицитът там. Делегатите настояваха да се вземе под внимание, че в диспансерното наблюдение при кожните и психичните заболявания влизат нови дейности, които не са калкулирани.
Професор Илко Гетов от Българския фармацевтичен съюз пък допълни, че са предвидени много малко пари за лекарства – едва четвърт от общия бюджет на касата, което значи затруднен достъп до иновативни медикаменти и незаинтересованост на аптеките да работят с фонда. Гетов смята, че парите за лекарства трябва да бъдат увеличени с около 150 млн. лв., или да се свали ДДС-то на хапчетата. Така или иначе, законопроектът за бюджета на здравната каса мина инкогнито, без да е обсъден публично, без становища на заинтересуваните, без финансови разчети и дори без да е съгласуван с Министерския съвет. Което означава, че едва ли ще се стигне до хепиенд.
