Нилуфар Рахмани е на 23 години, но вече е успяла да постигне много. През 2012-а тя става единствената жена пилот във военновъздушните сили на Афганистан. А като една от най-смелите дами в света получава премията International Women of Courage Award лично от ръцете на съпругата на американския президент – Мишел Обама. Освен това успява да ядоса не на шега талибаните. До неотдавна изключителната й за Близкия изток кариера будеше възхищението най-вече на западните медии. Но както по всичко личи, арабският свят също е готов да признае нейната уникалност- Al Jazeera публикува голям репортаж за Рахмани.
„Мислех, че идват на първия ми полет, за да видят как ще се прецакам и дори ще се разбия“, спомня си младата жена за своя дебют зад щурвала на Cessna 182. Полетът обаче минава безупречно. Бащата на Нилуфар е пилот и небето я изпълва с възхищение от дете. Когато се качва за пръв път на влакче на ужасите в един увеселителен парк, не само не се разплаква като сестра си, но се изпълва с възторг от усещането за отделяне от земята. Рахмани признава, че по време на двегодишното й обучение за пилот колегите й се държали зле с нея. До публични обиди и тормоз не се стигало, но често клюкарствали зад гърба й и я карали да мисли, че искат да се провали.
Малката Cessna 182 далеч не е пределът на мечтите за Нилуфар. Тя иска да пилотира по-големи, военни самолети и след допълнителна подготовка й поверяват C-208. На жените пилоти им е забранено да превозват ранени войници, но Рахмани пренебрегва заповедта и превозва пострадали от зоната на военните действия в болница. За нарушаването на устава докладва със задна дата, а дисциплинарното наказание й се разминава.
След първия й полет някой от нейните чуждестранни колеги я фотографира. Снимката попада в социалните мрежи и Нилуфар веднага се прочува в цялата страна. Уви, кадърът, на който отбелязва успешно положения изпит заедно с няколко американки, изглежда твърде неприличен на повечето афганистанци. Нилуфар е първата жена-пилот за последните 30 години от падането на режима на талибаните. Но не всички са във възторг от това. Момичето и най-близките му роднини непрекъснато получават заплахи – като се започне от радикалните ислямисти и се стигне до консервативно настроените роднини и познати. Често ги безпокоят по телефона или подхвърлят писма пред вратата им. Налага се Нилуфар и семейството й да се местят няколко пъти, но неприятелите им успяват да ги проследят и всичко започва отначало. „Най-лоши са заплахите от далечни роднини. Те са като сянка, навсякъде са с мен“, обяснява Рахмани. Баща й загубва работата си, колегите му го укоряват, че е допуснал дъщеря му да го покрие с позор. А веднъж, когато братът на Нилуфар се връща късно от университета, някой стреля по него.
Когато Рахмани се обръща за помощ и съвет към ръководството на военновъздушните сили, й казват: „Ти знаеше какво ще стане, познаваш нашето общество и все пак постъпи така, както постъпи. А сега се случва това, което се случва и ние не можем да направим нищо – трябва сама да се погрижиш за себе си“.
Въоръжените сили на Афганистан се финансират изцяло от САЩ. Щедрите дотации се отпускат срещу редица условия, едно от които е в армията да има повече жени. Отначало американците настояват 10 на сто от военнослужещите да са представителки на нежния пол. Това е повече, отколкото в Норвегия или в Дания, но по-малко в сравнение с Щатите (там са 15 на сто). Сега задокеанските спонсори упорито убеждават афганистанските си партньори, че след 10 години в армията трябва да има най-малко 5 хил. жени. Проблемът е, че много момичета завършват курсовете, но под натиска на обществото или семействата си се отказват от идеята да служат на родината си.
Нилуфар има профили във Facebook и Twitter, смята се за активистка на движението за правата на жените и е сигурна, че въпреки всичко момичетата в афганистанските военновъздушни сили ще стават все повече. Болшинството й приятелки са чужденки, с които се е запознала по време на своето обучение и които харесва заради тяхното свободомислие.
Отношението на колегите и началството към Рахмани се променя много бавно към по-добро. В задълженията й влиза и превозването на високопоставени военни и чиновници в страната. Нилуфар признава, че много от пътниците мъже се възмущават, когато разберат, че ще пилотира жена, и отказват да се качат на борда. „Гледам да не се разстройвам, те просто никога не са виждали жена зад щурвала. Казвам: Сър, самолетът е готов, излитаме след пет минути“, разказва Нилуфар. И тъй като полетите винаги минават гладко и без проблеми, много от пасажерите след това й се извиняват.
За пред хората Рахмани винаги носи фалшив годежен пръстен като защита от всякакви досадници. По думите й мястото, където наистина забравя всички проблеми, е пилотската кабина: „Когато съм във въздуха, чувствам как всички тежки мисли отлитат. Това е истинската свобода“.