Салтоморталетата на министър Лукарски

Интер Експо Център откриване на международните специализирани изложения Месомания

Има ли „прозрачност“ в управлението, или тя е просто  само в декларациите на властимащите?

Повече от месец в. „БАНКЕРЪ“ се опитва да разбули част от  харчовете, правени от подопечните на министъра на икономиката   Божидар Лукарски държавни предприятия „Кинтекс“,  „Национална компания индустриални зони“ и „Ел Би Булгарикум“. Все търговски дружества (със сто процента държавно участие), за които получихме информация, че са сключвали различни видове договори  с медийни началници. Като оставим настрана факта, че за едното от тях –  „Кинтекс“,  подобни харчове биха били повече от абсурдни поради спецификата на работата му (търговия с оръжие), за другите пък едва ли можем да си спомним за някакви масирани рекламни кампании или пиар инициативи. С други думи, ако този наш сигнал се потвърди,  по всяка вероятност иде реч за чисто спонсорство на избрани медии.

И за да не стане като в онази приказка „една жена каза, но другата не го отрече“, решихме да поискаме точна и ясна информация от принципала на тези дружества – Министерството на икономиката, което да ни обясни за какво точно иде реч. Странно защо обаче се сблъскахме с непреодолима стена от мълчание.

Първо самият министър Лукарски в пространно писмо ни обясни, че поисканите  от нас по Закона за достъп до обществена информация справки и документи за сключваните през последните две години договори за медийно сътрудничество (или всички останали форми за финансиране на близки до сърцата им медии) от тези държавни дружества не могат да ни бъдат предоставени от самото министерство, тъй като те били „самостоятелни юридически лица“. И именно в компетенцията на техните ръководства било те да ни я предоставят, тъй като тя не се съхранявала в икономическото ведомство, пише ни министър Лукарски. Що се отнася до интереса ни, свързан с контрола над тях, единственото, което ни съобщи министър Лукарски, беше, че макар и да е отговорен  за стабилността на тези дружества, никой от подопечната му дирекция „Вътрешен одит“ (в която според устройствения правилник работят шест човека) не си е направил труда да извърши проверка в тези държавни компании. Макар че в самия правилник е записано ясно:

Вътрешно каре

„Чл. 15. (1) Дирекция „Вътрешен одит" е на пряко подчинение на министъра и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(2) Дирекция „Вътрешен одит" извършва дейността по вътрешен одит на структурите, програмите, дейностите и процесите в министерството, включително и на разпоредителите със сметки за средства от ЕС, и в администрациите, ръководителите на които са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра, както и в търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон, в държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон“ .

С други думи, министър Лукарски се опита да избяга от отговорите на поставените му въпроси, като хвърли топката в полето на началниците на тези компании. А това едва ли е случайно. На практика това  е „законният“ начин  да бъдем „отрязани“, като бъде заобиколен  Законът за достъп на информация.  

В първия момент, и очевидно още неориентиран в ситуацията, директорът на „Кинтекс“ Иван Досев се опита да ни препрати отново към министерството. От "Ел Би Булгарикум“  пък дори се извиниха, че ще се забавят с отговора, тъй като директорът им Слави Павлов бил в чужбина. И с това любезностите приключиха. А в търсенето на варианти как да НЕ получим отговори и за слепия става ясно, че  е потърсена спешната намеса на изпедепсани юристи.

Това пролича в писмата на ръководствата на две от дружествата – „Кинтекс“ и „Ел Би Булгарикум“, които ни изпратиха писани като под индиго отговори, но… без отговори.

Чрез строен административен език ни бе съобщено, че макар и да са държавни дружества, те „не попадат в обхвата на субектите, които създават и съхраняват обществена информация, не е публичноправен субект по смисъла на ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация“. И тъй като не били създадени с цел „задоволяване на обществени интереси“, не били длъжни да ни я предоставят.

Тук обаче неминуемо изниква  друг въпрос, защо е отрязана възможността на обществото да контролира какво се случва в този тип  дружества, при положение че те са сто на сто държавна собственост?!  Вярно е, че те печелят парите си от собствена  дейност, но нека не забравяме, че активите им са държавни.

Още по-високомерно пък беше отношението на председателя на борда на директорите на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Николай Ценков и изпълнителния директор  Атанас Ненов, които така и не рачиха  да ни дадат какъвто и да било отговор.

Та като говорим за така прокламираната от министър-председателя Бойко Борисов „прозрачност“, с този текст го предизвикваме да поиска справките, които бяха отказани на в. „БАНКЕРЪ“, за да стане ясно защо точно задаваме тези въпроси. А министър Лукарски пък да обясни има ли причина да прави тези юридически салтоморталета, за да  скрие информация?

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст