Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев договориха дясна коалиция в Общинския съвет във Варна на много любопитно място – откриването на депо за боклук в близкото до морския град село Въглен. Дали трябва да се търси някаква символика в това? Значи, с председателя на ДПС Лютви Местан – на кафе в Кърджали, а с Радан Кънев – на бунище. И дали изборът на място не подсказва някакви бъдещи управленски и коалиционни политики на Борисов?
Според неофициална информация необичайният терен за преговори е бил избран от премиера, който бил там, за да пререже поредната лентичка. Той привикал Кънев, който пък бил в града по вътрешнопартийни дела, за да скрепят сътрудничеството си в едно от халетата, обслужващи сметището.
Очевидно Радан Кънев е пристигнал във Варна по спешност след разнобоя сред избраните общински съветници от групата на реформаторите и "Народен съюз" и самообявяването на Чавдар Трифонов за независим заради няколко "разломни линии", свързани с "постове и позиции". Този негов акт без съмнение е удар срещу самия Радан Кънев, който беше заложил всичко на кметската кампания във Варна и се провали. Пред журналисти лидерът на ДСБ каза, че напускането на групата от Трифонов е "спонтанен ход, който е плод на неопитност в политиката". Но изрази надежда неуспелият кандидат за кмет на града да преосмисли решението си. Другата цел на идването на Кънев във Варна може би е била да се види и с премиера.
Пита се обаче: защо Радан Кънев не се изправи пред своите съпартийци и симпатизанти, за да им обясни по какви причини ДСБ не оправда очакванията за местните избори, за разлика от формациите на Кунева и Лукарски. Вместо това той продължава да потушава вътрешнопартийни пожари във Варна. Въпреки че беше дал обещание да поеме отговорност при слаби резултати. Вместо това обаче Кънев се заоправдава със социологическите проучвания още преди вота, според които кандидатът на реформаторите е имал шанс да стигне до балотаж срещу Портних само в случай, че избирателната активност достигне 40 процента. След което хвърли вината върху собствения си кандидат – причината била в скандала с условната присъда на Трифонов за шофиране в нетрезво състояние. След него избирателите се отвратили от кампанията и не отишли да гласуват.
Очевидно разговорът със съпартийците е неприятен за Кънев, тъй като не всички приемат лидерството му еднозначно. Сред тях все още има твърди привърженици на бившия председател и основател на ДСБ Иван Костов, за които Радан е слаба фигура, бледо копие на Командира. Други обаче са приели, че Кънев е подходящ водач на дясната формация, още повече че е посочен лично от Костов, одобряват радикалните му изказвания и са склонни да приемат, че различни препятствия като купуване на гласове и манипулации са попречили на доброто представяне на формацията на вота.
За разлика от председателя на ДБГ Меглена Кунева, която спечели и в двата района, за които отговаряше пряко – Плевен и Добрич, Радан Кънев се провали в местата, за които той носеше отговорност и където наложи почти силово кметските кандидатури – Варна, Хасково и София. Оставка от лидерския пост в партията едва ли ще има, въпреки че от софийските структури освен обвинения към него се чуват и искания за такава. Проблемът е обаче, че на хоризонта поне засега не се очертава по-силна личност.
С несиметричното си представяне на местните избори партиите от Реформаторския блок сякаш придобиха различна тежест пред Бойко Борисов. Което пък му дава възможност да не прави много компромиси и отстъпки, а да се съобразява основно с политиката на ГЕРБ, в която влиза и смекчаването на тона към ДПС.
И най-важното – поради категоричната победа на ГЕРБ на местния вот, каквито и решения да вземат премиерът и ръководството, те ще бъдат безрезервно подкрепени от избирателите им. Подкрепа, която липсва на останалите партии. Дори ДПС вече не може да разчита на такава сляпа поддръжка от електората си.
Защото е много важно – хората, които са твои съратници или пък гласуват за теб, да ти вярват. Лидерът на ДСБ май вече не може да се похвали с подобно нещо. И не само защото се сеща за тези хора единствено по избори – това впрочем е обща болест на мързеливите ни политически партии. Изключение правят само ГЕРБ и ДПС, които и след избори не прекъсват контактите си с хората от избирателните райони. Радан Кънев обаче фаворизира Варна и сякаш забрави всички други, включително и столицата. Да, той направи служебните обиколки през кампанията в общините, за които уж отговаряше, но хвърли всичките си усилия във Варна. Така пренебрегна и обиди част от привържениците си от другите места. Освен това непрекъснатите изненадващи медийни лупинги на Кънев объркват симпатизантите на партията му.
За съжаление дясната партия, която остана на трето място по влияние в Реформаторския блок след ДБГ и СДС, май нищо не е научила през изминалите години от историята на синьото движение. Лидерът продължава да се грижи само за върхушката й, чиято егоистична цел е да попадне в парламента или в министерски кресла, както и да докопа някакви икономически властови лостове. А хората в структурите по места се използват за пешки в сложните шахматни игри на партийния лидер. Затова и поддръжниците на ДСБ намаляват. Показа го ниският резултат на кандидат-кмета Вили Лилков в София – под 40 000 гласа, и само тримата общински съветници. А преди вота Кънев убеждаваше, че София е мястото, където партията му е най-силна. ДСБ остана последна в Благоевград и Видин. И няма нито един общински съветник в Ловеч, Плевен, Пазарджик, Кюстендил и Дупница. Всичко това показва, че реалната подкрепа за партията не покрива нито представите на Кънев за влиянието и популярността й, нито неговото самочувствие. Напротив! Затвърждава мнението, че ДСБ се е превърнала в малка, елитарна партия, наподобяваща секта без почти никакво влияние сред българските избиратели. А лидерът й и обкръжението му, освен че почти не се откъсват от жълтите павета и площадите на няколко големи града, но и общуват основно с малцина "себеподобни" по политико-икономически и социален профил. Затова нямат реална представа за настроенията сред хората, както и за собствения си имидж в техните очи.