Както вече писах в четивото "Извинете, започна ли Третата световна война" – да, започна. И то вътре в нас, носителите на съвременната цивилизация.
От една страна, съседът Мехмед е добър човек и ние ще работим и заради него, за да може чрез развитата ни социална система да не гладува семейството му. Ще се борим за неговите права повече, отколкото се борим за нашите. Ще му правим реверанси, за да опазим неговата културна идентичност да забулва жена си и да жени децата си на по 12-15 години, и то в името на идеала ни за обединена Европа, наречен кратко "мултикулти".
Когато обаче Мехмед грабне пушката или си сложи бомбен памперс и изтрепе десетки приятели, колеги, съграждани, ние ще сме много изненадани. Ще започнем войната вътре в себе си – срещу собствената си наивност, късогледство и непредпазливост.
И докато ние воюваме вътре в себе си и се мъчим да дирижираме битката между бунтаря в нас и всеопростенческия християнин, Мохамед ще се множи. И ще докара нещата дотам вече да измести "Джек" като най-популярно име сред новородените на Острова. А джамиите в Дания да станат повече от катедралите.
Нещо, което много точно описа папа Бенедикт XVI – бившият кардинал Йозеф Рацингер, когото присмехулно наричаха "Папа Раци": "Започва да прозира една странна самоомраза на Запада, в която има нещо патологично. Западът се стреми похвално да се отвори изцяло и да прояви разбиране за чужди ценности, но у него няма вече обич към самия себе си."
В своята книга с есета "Критика на чистата толерантност" Хенрик М. Бродер дава един прекрасен пример за обосновано предположение за недоказана терористична кариера на един мюсюлманин при пълната християнска безпомощност за правосъдие и общество.
В средата на юни 2008 г. ислямският проповедник Абу Катада ("Абу" е "татко" на арабски) бе освободен от депортационния изолатор, като му бяха наложени следните строги ограничения: да носи електронна маркировка за местоположение, да напуска къщата си в луксозен лондонски квартал за не повече от 2 часа на ден, да не ползва джиесем или компютър за достъп до интернет.
Формално съдът забрани на проповедника "да влиза във връзка с Осама бин Ладен". Абу Катада се смята за посланик в Европа на именития терорист.
Предисторията на този йорданец е показателна. Той влиза в Англия през 1993 г. с фалшив паспорт на Емиратствата и е признат година по-късно за политически бежанец. Бързо се прославя в ислямската общност на Острова като проповедник и човек, който произнася присъди (фатуа), позволяващи убиването на осъдени от него гяури. Когато е арестуван през 2001 г. по подозрение в подготовка на бомбен атентат, у него намират 170 хил. паунда в брой. Освободен е поради липса на доказателства, укрива се, отново е арестуван през 2002 г. по подозрение, че е подготвял нападенията на 11 септември 2001 г., и пак е освободен през 2005 година.
Тъй като междувременно е осъден задочно в Йордания за участие в терористични атентати, британските власти го вкарват в депортационния изолатор, откъдето три години по-късно го освобождава правосъдието на Нейно величество, както споменахме по-горе. Според съдията, Абу Катада нямал шанс за "справедлив процес" в Йордания, а показанията срещу него там може би били изтръгнати след изтезания. Абу Катада получи право да се върне при жена си и децата си, а други 11 екстремисти, задържани в британските затвори, сега се позовават на неговия прецедент.
Но това не е всичко. Абу Катада, който никога през живота си не е работил и не е плащал данъци, получава от социалната каса инвалидна пенсия от 8000 паунда годишно заради болки в гърба, които не му позволявали да си търси работа. Това е минимално допълнение към 45-те хиляди паунда, които получава жена му под формата на пари за безработица, детски надбавки и жилищна помощ, за да може семейството да си позволи живота в къща на стойност 800 000 паунда в луксозния лондонски квартал Уестенд. Няма как – такава толерантност спрямо предполагаеми терористи е задължителна, за да не се наруши някой принцип на правовата държава.
По същото време, когато британският съд освобождава Абу Катада, тъй като се съмнява в принципите на йорданското правосъдие, стана известно, че ислямска групировка, наречена "Обединени вестоносци на Аллах", е подала жалба пред йордански съд срещу Геерт Вилдерс, холандския т. нар. "десен популист" и продуцент на филма "Фитна". В него той описва художествено и впечатляващо насилието над жената в ислямските култури, основаващо се на Корана. Съдът вече е допуснал жалбата за разглеждане и тъй като Геерт Вилдерс едва ли ще последва доброволно призовката за съд в Аман, може да очакваме по иск на йорданските власти Интерпол да се заеме с издирването му.
Е, върнете се и прочетете пак какво е казал за християнската ни саможертва "Папа Раци".
Ще ви кажа и нещо още по-вледеняващо за нас. Ако живеехме в ранното християнство, даже бихме се радвали, като ни режат главите. Така са се появили голяма част от нашите светци.
Така, чрез мъченичество, е добило правото си да ни бъде Бог и едно момче от Витлеем…