Нямаше как да не се върнем към атентата на бургаското летище на 18 юли 2012 г. след трагичните събития в Париж преди десетина дни. Сарафово бе върнато в антитерористичната говорилня от шефа на националното следствие Евгени Диков, който обяви, че до края на годината се очаква следствието по случая да приключи. Така стана ясно, че до месец на всички разследващи действия се слага точката и после предстои съдебната фаза.
Според Диков обвинителният акт е срещу двама-трима души, чиято съпричастност към терористичния акт е установена. И тъй като досега нито един от тях не е предаден на българските власти, делото в Окръжния съд в Бургас вероятно ще се гледа задочно. "Има доста пострадали израелски граждани, на които трябва да бъде предявено разследването и това е една по-дълга процедура, свързана с международната правна помощ. Нови доказателства няма да се събират, но процедурата по предявяване на разследването, повдигането на обвинение, назначаването на служебни защитници – това отнема време", обяви Диков.
Всъщност шефът на следователите не каза нищо ново. Повече от очевидно е, че няма нови доказателства по случая, има трима заподозрени за атентата – време е за съд. Процесът обаче ще бъде бутафорен – няма да чуем разпити на обвиняеми, няма да има признания, не ще разберем мотивите за извършеното престъпление, нищо. Вместо това ще чуем отново "подарената" ни отвън теза, че атентатът е дело на военното крило на "Хизбула".
Въпреки че на пръв поглед няма никаква промяна около бомбения атентат в Сарафово, светът вече е различен. Промени се геополитическата ситуация в Близкия изток, откъдето според разследването идат и извършителите. Там се активизираха големи играчи, в резултат на което битката върху шахматната дъска пое в изненадваща посока. Ефектът от бомбата на бургаското летище отшумя още в първите ходове в играта за влияние, предстои обаче ендшпилът.
Това, което научихме досега, е следното: 24-годишният ливанец с френски паспорт Мохамад Хасан Ел Хюсеини се взриви в автобуса, уби петима израелски граждани и българския шофьор Мустафа Кьосов. Известни са и съучастниците му Мелиад Фарах и Хасан Ал-Хадж Хасан, които обаче досега не са открити.
Колкото посочените терористи ставаха все по-неоткриваеми обаче, толкова по-категорични ставаха твърденията, че те са свързани с военното крило на групировката "Хизбула". Въпреки че след направените искания на българските власти за установяването на Фарах и Хасан, Ливан заявява, че няма информация за местонахождението им. А "Хизбула" и досега не е поела отговорност за атентата.
Факти и аналогии
През 2012 г., в средата на която беше извършено покушението в Сарафово, шиитската групировка се намести на шахматната дъска в битката за Близкия изток на страната на сирийския президент Башар Асад. През лятото и зимата на същата година "Хизбула" влезе в Сирия и започна да воюва срещу опозиционната Свободна сирийска армия, родена през юли 2011 г. от цветовете на арабската пролет. Срещу Асад вече действаше и разклонението на "Ал Кайда" в Сирия "Джабхат ан-Нусра", създадено от втория в йерархията на "Ал Кайда" човек Абу Мухаммад ал-Джулани. По-късно голяма част от "Нусра" се вля в друг играч на шахматната дъска – "Ислямска държава".
Но годината все още е 2012-а – в Сирия вече ври и кипи, "Хизбула" воюва рамо до рамо до Асад срещу създадената с помощта на САЩ, Турция и Саудитска Арабия Свободна сирийска армия. В такава обстановка на 18 юли същата година на българска земя бе взривен автобус с израелски туристи.
Докато в Сирия се разгаряше битката за отстраняване на Асад, разследването на атентата у нас вървеше бавно и тегаво. Покушението обаче подпали фитила на словесна война между Израел, Иран и САЩ. Израел обвини Иран и заплаши в отговор да удари ядрените му обекти. Ехуд Барак пък намеси и "Хизбула", свързана с Иран. Говорител на групировката обаче отхвърли израелските обвинения, като заяви, че "Хизбула" не воюва срещу туристи.
Междувременно у нас обаче се е случи нещо твърде любопитно. В самото начало на януари 2013 г. от екипа на разследващите атентата бе отстранена следователката Станелия Караджова. Причината бе, че е разгласила информация за хода на разследването, което не било съгласувано с наблюдаващия прокурор Калина Чапкънова и е извършено без нейно съгласие. Огласената информация бе, че разследващите вече са установили самоличността на единия от двамата атентатори.
Самоличността му обаче си остана тайна, а кой знае защо МВР шефът Цветан Цветанов възмутено коментира пред медии, че твърденията й "не са верни". „Няма да коментирам нищо по темата, това е въпрос на национална сигурност. Възмутен съм, че човек от системата може да прави подобни изказвания“, каза Цветанов.
По това време вътрешният шеф може би все още преживяваше впечатленията си от необичайно дългата си работна визита в САЩ. Той прекара там от 17 ноември до 3 декември 2012 година. До този момент и в негово отсъствие никой от управляващите официално не бе свързвал името на шиитската групировка с атентата в Бургас. Вътрешният министър Цветан Цветанов направи това за първи път на 5 февруари 2013 г. на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента.
След изявлението му последваха светкавични реакции. "САЩ приветстват българското правителство за професионалното и мащабно разследване, проведено след варварската терористична атака, която бе извършена на 18 юли 2012 г. в Бургас", посочи в изявление Белият дом няколко часа след заседанието на КСНС. "Българското разследване показва "Хизбула" такава, каквато е – терористична група, която безогледно напада невинни мъже, жени и деца и поставя реална и непрекъснато растяща заплаха не само за Европа, но и за останалия свят. Поздравяваме българските власти за тяхната решимост и ангажираност да бъде потърсена сметка на "Хизбула" за този терористичен акт на европейска земя. САЩ ще продължат да помагат на българското правителство за това извършителите на ужасната атака да бъдат изправени пред правосъдието", се казваше в изявлението.
За разлика от САЩ, ЕС реагира умерено. Еврокомисарят Катрин Аштън поздрави властите ни за разследването, но заяви, че ЕС има нужда от време, за да реши какво ще прави в бъдеще.
Подгряването на българската общественост, така петимна да научи кой всъщност организира атентата, продължи бавно и без конкретни доказателства. Президентът Росен Плевнелиев се включи през септември 2013 г. от трибуната на XI Международна конференция "Сигурността в Югоизточна Европа – в търсене на интелигентни решения" в столицата. "Българските служби се интегрират все по-умело и все по-ефективно в евроатлантическото семейство. За това свидетелства доказването, че "Хизбула" е участвала в атентата в Сарафово, и изключителните усилия и много добри резултати, които се постигнаха пред очите на нацията и на международната общност, заяви Плевнелиев.
Макар форумът да засягаше сигурността на Югоизточна Европа, той не пропусна шанса да говори и за кризата в Сирия. "Станахме свидетели на война, която все още не е стартирала, а от две години вече има и жертви. Станахме свидетели на използването на химическо оръжие, от което пострадаха невинни граждани. На този фон е много важно България и Европа да имат единна позиция", каза Плевнелиев.
Чак в началото на април 2014 г. главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че вече е разкрита националността на атентатора камикадзе на летище "Сарафово". Той обаче не съобщи подробности. Едва на двегодишнината от атентата ДАНС за първи път изнесе данни за заподозрените. "Извършителят, използвал фалшива шофьорска книжка на името на Жак Фелипе Мартен (Jacque Felipe Martin), в действителност е Мохамад Хасан Ел Хюсеини (Mohamad Hassan El Husseini, Mohamed Hassan El Husseim). Самоличността му е установена по категоричен начин след извършената ДНК-експертиза и множество други процесуално-следствени действия.Той е роден в Ливан на 27.05.1989 година. Притежава ливанско и френско гражданство и е бил член на групата, участвала в извършването на нападението, включваща и установените по-рано Мелиад Фара (използвал идентична шофьорска книжка на името на Браян Джеремая Джеймисън) и Хасан Ал-Хадж Хасан (използвал идентична шофьорска книжка на името на Ралф Уилям Рико)", гласеше информацията.
В средата на 2015 г. Държавният департамент на САЩ вкара заподозрените Мелиад Фарах, Хасан ел Хадж Хасан и Хюсеин Атрис в официалния списък на терористите. От тримата обаче нямаше ни вест, ни кост. Атрис, за когото също се предполагаше, че е член на "Хизбула", се беше появил през 2013 г. в Тайланд и бе осъден на 2 години и 8 месеца затвор по подозрение за подготовка на терористичен акт. Той бе освободен предсрочно през есента на 2014 г., заминал за Швеция, а оттам вероятно за Ливан.
Губят се следите и на съучастниците му Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан. Според Държавния департамент Хасан вероятно се е върнал в Ливан или се укрива в ивицата Газа. От Австралия, където Мелиад Фарах живеел от 2010 до 2011 г., обявиха, че нямат данни за него. Междувременно се появи информация за три негови профила в социалните мрежи, според които той е учил в Ливанския международен университет. А ливанската връзка се наложи от твърдението, че принтерът, използван за направата на фалшивите лични карти на участниците в атентата, се намирал на територията на Ливанския международен университет.
Странно е, че въпреки тази насочваща информация, въпреки успешната съвместна работа на водещи служби от ЕС, САЩ, Израел досега тримата са неоткриваеми. И едва ли ще ги видим на скамейката в Бургаския окръжен съд.
Що се отнася до организацията, с която свързват без никакви категорични доказателства, но за сметка на това настойчиво – Фарах, Хасан и Атрис, днес тя е част от силите, които воюват с "Ислямска държава" в Сирия. Наскоро "Хизбула" дори обяви, че ще продължи борбата срещу терористите. Това се случи след двойния атентат в контролираното от нея южно предградие на ливанската столица Бейрут на 13 ноември, за който джихадистите от "Ислямска държава" поеха отговорност. При атентата загинаха 41 и бяха ранени близо 200 души.
Случилото се в Бейрут обаче много бързо и лесно беше забравено. В същия ден романтичното сърце на Европа беше потопено в кръв, а жертвите на "Ислямска държава " бяха многократно повече. Но дори и ужасът от станалото не възпря усещането, че цената на пролятата кръв във френската столица и Малкия Париж, както някога наричаха Бейрут, е съвсем различна. Навярно заради механизмите на онази голяма шахматна игра…
