Цената на държавния дълг – бомба със закъснител

Парламент Владислав Горанов Менда Стоянова

Цената, на която българската държава тепърва ще бъде принудена да взема нов държавен дълг, може да се превърне в много сериозен проблем след няколко години. Затова е важно този въпрос да се обсъжда много сериозно още сега, когато в Народното събрание се гласуват проектозаконите за държавния бюджет – за тази и за следващи години и финансирането на планираните в тях дефицити. Сега тази цена все още не е никакъв проблем, защото разходите за плащането на лихви и на отстъпки от номинала по държавния дълг са малка част от средствата, които държавата харчи по консолидираната фискална програма – под 750 млн. лв. годишно. А на международните пазари поръчките за покупка на български облигации надхвърлят в пъти предлагането им. Но всичко това не е причина темата да се обсъжда чак когато ножът опре до държавното ни гърло и цената на дълга стане проблем за страната или, не дай Боже – неразрешим проблем. Така че по стратегията е добре да се мисли още отсега, преди да хлътнем в дългов водовъртеж.

А има ли опасност да се стигне дотам? При сегашното ниво на държавния дълг от 11.7 млрд. евро и даже на фона на предстоящото му увеличение до 13 млрд. евро до края на 2016-а всякакви мрачни прогнози изглеждат смешни. Дори при съотношение под 30% от БВП в края на 2016-а

Но това е само на пръв поглед. Бързото увеличаване на номиналния размер на дълга – близо два пъти и половина за шест години, намаляването на покритието му с ликвидни държавни средства и трупащите се държавни дефицити, в бъдеще могат да поставят България в доста неизгодна ситуация, когато се стигне до вземането на нови заеми, да ги получи на добри цени. Като стана дума за

цената на дълга

трябва да кажем, че през последните няколко години правителствата ни успяваха да пласират облигациите си на международните пазари на доста изгодни цени. Доходността, която то плащаше при емитирането на десетгодишните облигации, бе между 2.7 и 3.4 процента. При това колкото и да е чудно за някого, най-успешна като цена бе десетгодишната емисия, която пусна правителството на Пламен Орешарски на международните пазари през лятото на 2014-а. Нейната доходност бе със 160 базисни пункта над средната цена на лихвените суапове. Докато цената на седемгодишната емисия, която пусна на пазара правителството на ГЕРБ през март 2015-а, вече бе със 180 базисни пункта над въпросните лихвени суапове. А емисията с дванадесетгодишен матуритет бе с 210 базисни пункта над  тези нива.

Не бива да се забравя, че

сравнително ниските лихвени нива

на всички тези емисии са обусловени от един много важен фактор – ниските лихви въобще на международните пазари. Да напомним, че в началото на кризата в края на 2008-а тримесечният европейски междубанков лихвен процент "ЮРИБОР" бе на нива от 3% годишно, а шестмесечният бе около 4% годишно. Сега, в края на 2015-а, тримесечният ЮРИБОР е отрицателен – минус 0.04%, а шестмесечният е 0.037% годишно.

Какво да очакваме, когато при едно възстановяване на европейската икономика лихвените равнища на международните пазари се върнат на нивата от края на 2008-а? Нищо изключително – веднага биха казали някои финансисти. Защото българските облигации са с фиксирани лихви.  А това означава, че плащанията по тях не се влияят от промените в международните лихвени равнища. Но това се отнася за вече взетия дълг. А за онзи, който предстои да вземаме? Цената му значително ще се покачи. Дори може да се удвои на фона на сегашните равнища. И тази цена ще се покачва не само заради повишаването на лихвените равнища на международните пазари, а и заради нарастващия размер на държавния ни дълг. И заради влошаващите се съотношения между обема му и размера на БВП и покритието му с ликвидни държавни средства във фискалния резерв. Нищо чудно само след три-четири години бюджетните разходи за обслужване на дълга бързо да надхвърлят 1 млрд. лв. годишно и дори да се доближат до 1.5 млрд. лв. годишно. И да започнат да тежат сериозно на бюджета, защото ще са съпоставими с разходите за издръжка на едни от най-големите бюджетни системи като тази на вътрешната сигурност или на отбраната. Именно за да не се стигне до такава ситуация, най-късно до две-три години е важно бюджетните дефицити да бъдат занулени, а

ръстът на държавния дълг не само да бъде ограничен

но и да не бъде допускан изобщо. Това е важно и по една друга причина, на която само експертните финансови кръгове обръщат внимание. Става дума за отражението на цената на дълга върху балансите на финансовите институции – банки, застрахователни дружества, осигурителни компании и други. Не е тайна, че почти целият вътрешен дълг и голяма част от облигациите ,емитирани от правителството на международните пазари, са изкупени от финансови институции от страната ни. Най-вече от банки. Докато покупките на външните облигации в повечето случаи са правени на вторичния пазар по цени, по-високи от тези, които се плащат при емитирането им. Тази цена се формира най-вече като отстъпка от номинала. При облигациите с фиксирана лихва отстъпката от номинала регулира всяко едно покачване или сваляне на лихвените равнища на пазара. В смисъл, че когато облигацията е с фиксирана лихва и е купена при почти нулеви пазарни лихвени равнища, при покачването на тези равнища същите облигации започват да се продават с по-голяма отстъпка от номинала – обезценяват се, поевтиняват. А една такава обезценка обикновено се отразява със знак минус в балансите и в отчетите за приходите и разходите на финансовите институции. Това е абсолютно задължително, ако въпросните държавни ценни книжа са осчетоводени в търговския портфейл на съответната банка, застрахователно или пенсионноосигурително дружество. Малко по-различно е, ако те са част от инвестиционния портфейл – престояват там, докато главницата по тях бъде изплатена. Положителното е, че при сегашните регулации държавните ценни книжа са свързани с нулев риск и когато са в инвестиционен портфейл, те не се преоценяват и провизират. Само че след дълговите кризи, които разтърсиха редица държави от ЕС, тези привилегии на държавните ценни книжа скоро – до две-три години – най-вероятно ще изчезнат. И ще започнат да носят риск за закупилите ги кредитни институции и дори ще трябва да се преоценяват съобразно пазарните им котировки, независимо в какъв портфейл се държат. А ако това съвпадне и с едно покачване на лихвите на международните пазари, които ще доведат до падането на цените на българските ДЦК с фиксирани лихви, ще доведе до загуби за всички, които са ги закупили. И ще има апетит тези загуби да бъдат покрити с по-висока доходност от новия български дълг – този, който правителството ще трябва да емитира занапред. Това на свой ред ще вдигне цената, която то ще трябва да плати, за да го пласира. Тя пък ще се отрази негативно върху разходната част на бъдещите бюджети. Това е още една причина, за която правителствата още отсега не само трябва да мислят, но и да градят стройна стратегия за намаляване на дефицитите и на ръста на държавния дълг. Говорим за належаща необходимост от това, което всички професионалисти наричат фискална консолидация.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст