Прокуратурата сама прекрати делото за длъжностно присвояване в особено големи размери, което преди две години образува срещу собственика на "Риск инженеринг" Богомил Манчев и срещу Събин Събинов (изпълнителен директор на "Уорли Партнърс" – компанията, упражняваща строителен надзор по проекта "АЕЦ Белене"). Прекратяването е мотивирано с факта, че разследването, което се проточи до крайния възможен според закона срок, не е успяло да осигури достатъчно годни доказателства за обвинението. Прокурорското постановление обаче е оспорено в съда, защото двамата разследвани бизнесмени не са съгласни с основанието, на което е прекратено делото срещу тях – те искат да им бъде признато, че изобщо няма престъпление.
Каквото и да се случи в съда обаче, крайният резултат е вече ясен: дело срещу Манчев и Събинов няма да има. А на данъкоплатците им остава само да се молят бизнесмените да излязат по-големи родолюбци от обвинителите и да не дадат държавата под съд за колосална сума пари – като обезщетение за смачканите им имена и бизнес. Защото е несъмнено, че ако го направят, ще спечелят.
Да припомним как тръгна всичко: през септември 2013 г., няколко месеца след като на власт дойде правителството на Орешарски, вестниците излязоха с бомбастични заглавия как прокуратурата и ДАНС тарашат офиси на фирмата на Манчев "Риск инженеринг". При това с помощта на жандармерията. От Софийската градска прокуратура официално потвърдиха, че се прави такава спецакция и дори уточниха, че тя се провежда едновременно в София, в Перник, в Козлодуй и в Белене във връзка с досъдебно производство за длъжностно присвояване в особено големи размери и за умишлена безстопанственост.
Според прокуратурата НЕК е извършвала плащания за услуги на консултантската компания на Манчев по проекта АЕЦ "Белене" дори и след решението на правителството и парламента от пролетта на 2012 г. този проект да бъде "замразен". Публиката пък бе окончателно шашардисана от размерите на това "присвояване": първоначално се каза, че държавата е изплатила, при това неправомерно, близо 18 млн. евро, а впоследствие тази сума "спадна" до не по-малко впечатляващите 8.7 млн. лева.
По време на обиските Манчев бе в чужбина, но само няколко седмици по-късно срещу него, срещу Събинов и двама шефове на НЕК: Крум Анастасов и Иво Лефтеров, бяха повдигнати обвинения за длъжностно присвояване и безстопанственост, ощетили държавата с 8.657 млн. лв. покрай проекта за строежа на АЕЦ "Белене". Последва ново действие от шоуто – прокуратурата поиска от Манчев рекордна гаранция, за да остане на свобода – 1 млн. лева. Но и този удар се оказа недобре премерен, защото дни по-късно съдът намали сумата наполовина.
Богомил Манчев обяви, че зад акцията срещу него стоят икономически и политически интереси и че целта е да се преразпредели енергийният пазар, а поръчката е "от този, който управлява държавата". После всичко утихна и като че ли тази история бе забравена. И така две години – толкова, колкото НПК позволява да се точи едно разследване. После всеки обвинен може да поиска всички събрани материали да бъдат внесени незабавно в съда – без значение дали прокуратурата е приключила с разследването, или не.
Резултатът вече е ясен: прокуратурата очевидно не можа да се справи със залъка, който се опита да налапа. Затова с днешна дата старите интервюта на заместник главния прокурор Борислав Сарафов, който оптимистично твърдеше, че делото е елементарно и ще приключи съвсем скоро, звучат доста смешно.
Сега обаче Сарафов мълчи. Вероятно защото ако се обади, все някой ще се сети да го попита какво става и с останалите 11 "мегадела" в енергетиката, образувани в зората на кариерата на Сотир Цацаров като главен прокурор. И за тях вече втора година никой не говори, не са внесени и обвинителни актове в съда. Подобно затишие обикновено е твърде съмнително, защото обикновено след него следва пореден резил за държавното обвинение. А те вече станаха твърде много.
Всъщност, със "знаковите" провали на прокуратурата вече свикнахме. Свикнахме и с мисълта, че всички плащаме за тях – от година на година все по-скъпо. Това, което българите обаче отказват да приемат, е да ги правят на идиоти. Защото подобни провали могат да са плод само на две неща: или на некомпетентност, или на "услужливост" към политически и икономически интереси. Но и в двата случая място за подобни скъпоструващи упражнения в прокуратурата няма. За тях се търси отговорност и се наказват виновните – така е в нормалните държави, в каквато ни уверяват, че живеем и ние.