Процедурата за продажба на ТБ "Виктория" най-вероятно ще бъде обявена през първия месец на 2016-а. Тя е една от малките банки в държавата, чиито активи по последни официални данни на БНБ към края на септември 2015-а са 171.22 млн. лева. Собственият й капитал е 12.7 млн. лева. Особеното при нея е, че тя е собственост на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка. Това не пречи на ТБ "Виктория" безпроблемно да оперира на нашия пазар, но с известна специфика. Банката работи с ограничен ресурс и трябва да е много внимателна, когато поема кредитен риск, което допълнително свива операциите й. Важен момент в този план, който ще влияе върху бъдещата процедура за продажбата на ТБ "Виктория", е, че тя дължи над 150 млн. лв. на затворената Корпоративна банка.
Всички тези обстоятелства до голяма степен предопределят стратегията при бъдещата продажба на ТБ "Виктория". Ясно е, че синдиците на Корпоративна банка, които ще продават и нея, едва ли могат да разчитат да получат някаква висока цена за ТБ "Виктория". Първо, защото тя няма големи пазарни дялове, които да увеличат привлекателността й, и второ – защото и без това банковият пазар е в застой. Следователно бъдещите купувачи няма да се разминат с наливането в нея на значително рефинансиране. Което пък допълнително сваля цената.
Основната цел на продажбата най-вероятно ще бъде бързо да се върне рефинансирането, което ТБ "Виктория" е взела от Корпоративна банка. Това значително ще увеличи парите по сметката на синдиците и ще им даде възможност да съставят първоначална сметка за разпределение, от която да платят поне част от задълженията на банката към гражданите и фирмите – нейни кредитори. Впрочем тези дни синдиците на Корпоративна банка публикуваха списък на кредиторите, чиито вземания са оспорени. Сред тях се виждат имената на Александър Сталийски за 40 хил. лева, на Ахмед Доган за 694.27 хил. лв., на Богдан Богданов и на Васил Шейтанов за над 1 млн. лева. Синдиците са оспорили и част от претенциите, макар и в минимален размер, на защитения свидетел на прокуратурата Бисер Лазов.
С най-големи оспорени вземания са "Дунарит" и "НУРТС България", където сумите са за няколко десетки милиона лева. Няма съгласие и за част от претенциите на "Риск Инженеринг", както и на "Булгаргаз". Интересно е, че е оспорено вземането за 3.7 млрд. лв. и на Фонда за гарантиране на влоговете, който, след като плати гарантираните депозити в Корпоративна банка, се превърна в най-големия й кредитор.
