Първият от капаните, заложени в проекта за промени в конституцията, лъсна в четвъртък (26 ноември) по време на второто обсъждане на текстовете им във временната парламентарна комисия за измененията в основния закон. Оказа се, че той е скрит в механизма, по който ще се избират членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската квота.
В проекта за изменение на основния закон, който вече мина на първо четене, е записано, че членовете на ВСС ще бъдат избирани от общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите. Само че никъде не е казано как ще става това гласуване – пряко (лично) или ще може на прокуратурите или съдилищата да изпращат само делегати, които да гласуват от името и на останалите си колеги. Изборът чрез делегати е практика, която съществуваше и досега. Само че опитът показва, че в много случаи тези делегати са просто приближени на шефа и гласуват според неговите указания. Освен това огромната част от ръководителите в съдебната власт бяха подменени съвсем наскоро по съвършено неясни критерии, и то от състав на ВСС, на който магистратите все по-малко вярват. А възможността "техни" делегати да избират и следващия състав на ВСС на практика ще торпилира всякаква реформа.
Следвайки тази логика депутатът от Реформаторския блок Петър Славов е внесъл предложение да се запише изрично в конституцията, че магистратите ще избират своите представители във ВСС "чрез пряк избор" – с лично гласуване от всеки съдия или прокурор, а не чрез делегати. А идеята това да се запише в конституцията е, че така ще бъде много трудно за всяко следващо правителство да променя правилата, както си иска.
Само че предложението на Славов срещна неочакван отпор. И доведе до публично противопоставяне между двама от "големите" в съдебната власт: председателите на двете върховни съдилища Георги Колев и Лозан Панов, които присъстваха на обсъждането.
Колев даде да се разбере, че не подкрепя прекия избор на магистратите и го смята, меко казано, за неуместен: "Не знам дали си давате сметка какво значи 4000 магистрати да проведат пряк избор? Съдиите в България са над 2000, толкова са и прокурорите. Трудно се създава подобна организация, ако говорим наистина за пряк избор. На второ място идва въпросът дали това обстоятелство трябва да се отрази в конституцията? Няма пречка изборът да се дефинира в Закона за съдебната власт, едновременно с това трябва да се предвиди механизъм как това да стане технически. Очевидно е, че няма как да стане в една зала", категоричен бе Колев.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов бе доста по-лаконичен, но и изключително ясен. И застана на коренно противоположно мнение: "Мисля, че бихте могли да подкрепите това предложение. Тук става въпрос да се закрепи принципът, а детайлите впоследствие могат наистина да се доразвият в ЗСВ", обърна се Панов към депутатите от комисията.
Те също взеха думата, колкото да стане ясно, че зад предложението на Славов не стои почти никой освен колегите му в Реформаторския блок. И че явно надделява становището темата да се "отклони" да се търси решение чрез Закона за съдебната власт – така този "политически въпрос", както бе определено предложението на Славов, ще може да се приеме или отхвърли по всяко време, без да се налагат пазарлъци и търсене на квалифицирано мнозинство.
Това всъщност беше единствената схватка, която се състоя при второто обсъждане на измененията на конституцията в четвъртък. Заседанието като цяло протече повече от вяло, скучно, а и напълно безполезно. Защото всъщност нищо не бе гласувано – депутатите просто си прочетоха изразително предложенията. В твърде камерен състав, защото половината от членовете на временната комисия изобщо не я уважиха с присъствие. За сметка на това в залата се бяха изсипали председателите на ВКС и ВАС, членове на Висшия съдебен съвет, правосъдният министър, адвокати и куп професори-конституционалисти.
Все пак стана ясно, че повечето от предложенията за промени в конституцията, направени между първо и второ четене на проекта, няма да получат подкрепа, защото излизат извън рамките на първоначалния проект, който вече бе гласуван на първо четене. А други са извън компетенциите на обикновеното Народно събрание и за тях трябва да се свика Велико НС. Така че най-вероятно изобщо няма да бъдат разглеждани. По всичко изглежда, че, ако се стигне до съгласие за каквито и да било изменения в основния закон, те ще бъдат ограничени в първоначално приетите три точки: да се раздели ВСС на две колегии – за съдии и прокурори, да се засили ролята на Инспектората и да се даде право на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд. Най-много да се допуснат още няколко "козметични" поправки, които обаче няма да доведат до фундаментална промяна в съдебната власт.
Всъщност, съмнително е дали ще се събере мнозинство дори и за предложението членовете на ВСС от "парламентарната квота" да се избират от 2/3 от народните представители. Макар че около него – поне привидно, вече се обединиха почти всички парламентарни групи, а освен това то фигурираше и като препоръка на Венецианската комисия. Дебатите, а и второто гласуване на предложенията за промени в конституцията предстоят в комисията следващия четвъртък.
