Грандиозният сблъсък между бивши ръководители на застрахователния надзор – Хрикстов, Гълъбинов и Богоев (които ги нарекохме "Тримата тенори"), и сегашната шефка на управлението в КФН Ралица Агайн-Гури, очакван с нетърпение от журналистите по време на заседанието на икономическата комисия на парламента, в сряда (25 ноември)… не се състоя. Заместник-председателката на комисията – ГЕРБ-ерката Даниела Савеклиева, която ръководеше заседанието при отсъствието на шефа й – червения Петър Кънев, прекрати обсъжданията точно преди гледането на проекта за нов Кодекс за застраховането, свързани с начините за сключване на задължителната полица „Гражданска отговорност“. Това не попречи поредната битка "за" или "против" електронната „Гражданска“ да се проведе кулоарно. Тримата бивши продължават да искат необременена с хартия и стикери електронна полица. Ралица Гури отстоява искането за подписи на двете страни – застрахован и застраховател – физически на хартия или електронен.
„Тримата тенори“ – Христо Христов, първи директор на Дирекция за застрахователен надзор и председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-ото Народно събрание, и двамата началници на управление „Застрахователен надзор към КФН след него – Румен Гълъбинов и Борислав Богоев, вдигнаха октавата още преди заседанието.
Христо Христов каза специално за „БАНКЕРЪ“, че не са сами, с тях били повече от половината застрахователи, но всички треперели от страх пред регулатора. Затова той не приема за автентично писмото на Асоциацията на българските застрахователи, на Гаранционния фонд, на Националното бюро „Зелена карта“ и на асоциациите на застрахователните брокери до депутатите да побързат с приемането на Кодекса, като не обръщат внимание на мнението на „отделни елементи“.
Вестник „БАНКЕРЪ“, който обърна внимание на документа в предишния си брой, установи, че никой не иска да каже кои представители на тези организации като физически лица са сложили парафите си под текста.
Христов имал данни, че
шефът на АБЗ Данчо Данчев е бил в чужбина
по времето, когато се събирали подписите. Това му давало право отново да пита: “Кой състави това писмо и кои го подписаха?"
"Провокиран съм от едно писмо, предполагам инициирано от регулатора, в което се обвиняват отделни лица и организации, че дискредитират законопроекта и забавят неговото приемане от Народното събрание – казва Христов. – Текстът на това писмо ни връща във времето на тоталитарния режим, защото подвежда и противоречи на нашите искания. Не мога по друг начин да определя забраната за свободно изразяване на предложения и становища по промените. Не се ли игнорират така инакомислещите? Някой хора забравят, че България е свободна, демократична и правова държава. За да се явим днес пред вас почти всички ръководители на регулатора, говори, че нещо не е наред, че нещо куца в работата му." Христов заяви, че ще държат докрай на предложението си да се въведе истинско онлайн застраховане и да отпадне безсмисленият вече стикер.
"Смущаващ за мен е фактът, че регулаторът в лицето на неговия ръководител, като отрича въвеждане на онлайн застраховането и отпадането на стикера,
саботира програмата за електронно правителство
Практики, въведени в почти всички европейски страни и дори в страни от Африка." Това каза Христов и допълни: "Нашата цел е да защитим авторитета на регулатора. Защото този регулатор сме го създали ние, а не г-жа Агайн. Питам защо беше необходимо да се изработва нов Кодекс за застраховането? Не беше ли по-уместно да се направят само промените, касаещи директивата „Платежоспособност 2”, да се въведе онлайн застраховането и да се премахне стикерът."
Борислав Богоев и Румен Гълъбинов изразиха пълна убеденост, че в България ще има
електронна „Гражданска“ без „финтифлюшки“
така както е и в останалите 27 страни членки на ЕС.
Ралица Агайн обаче демонстрира, че е убедена в своето мнение. Затова даде импровизиран, но подробен обучителен за младите репортерки кулоарен брифинг след заседанието. На въпрос на „БАНКЕРЪ“, че държи на сегашното състояние без никакви промени – е-Гражданска, но с реални или електронни подписи на полицата от страна на двете страни плюс стикер на предното стъкло, тя каза просто: „Да“. Защо тогава се правят тези уж грандиозни промени тя не коментира? Само каза, че нейната позиция е в интерес на застрахованите и няма да отстъпи от нея.
Ето какво обясни още: "Водят се дела за стотици хиляди, дори милиони левове. Застрахованите не могат да докажат пред съда редовността на полицата си, застрахователите твърдят, че нямат. Това бърка в джоба на всички застраховани – парите се плащат от Гаранционния фонд, който след това си търси парите от виновника без застраховка". Стикерът на предното стъкло пък често бил единственото доказателство за наличие или не на полицата, сключена понякога в гаражи и мазета от незнайни брокери и агенти.
„Нямаме морала за чиста електронна полица“, подкрепи я и адвокат Антоанета Димоларова, попитана от „БАНКЕРЪ“ с какво сме по-ограничени от естонците, които си направиха пълна електронизация на правителството.
Христов обаче скочи и с доказателства по темата: "Защо е безсмислен стикерът". Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се осъществява от органите на МВР – отдел „Пътна полиция”, а от началото на 2015 г. и от Министерството на транспорта – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА”АА”) при всеки годишен технически преглед.
При положение че проверката се извършва в реално време в регистъра на Гаранционния фонд с техническите средства, закупени от Гаранционния фонд за тази цел (въведената информационна система ЕИСОУКР е свързана с информационните системи на МВР – Пътна полиция и Министерството на транспорта-ИА“АА“, с таблетите, с които бяха оборудвани екипите на „Пътна полиция”, стационарните и мобилните камери на пътя и системите за видеонаблюдение и др.), то стикерът не е необходим дори на „Пътна полиция”, обоснова се Христов.
Администрирането на
стикера представлява сериозен разход
на средства, време и труд за всички звена от бизнеса, които имат отношение към сключването на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – Гаранционен фонд, застрахователи и застрахователни посредници, но най-вече – за потребителите на застрахователни услуги, т.е. милионите обикновени клиенти.
В сряда стана кристално ясно, че „Тримата тенори“ вече готвят подписка срещу забраната за онлайн застраховането "Гражданска отговорност".
Правенето на застраховка "Гражданска отговорност" през интернет минава и през базата данни, която има в Гаранционния фонд – това би могло да доведе и до отмяна на задължението да се лепи стикер на предното стъкло, подкрепи го Румен Гълъбинов.
Тримата бивши шефове на застрахователния надзор са убедени, че зад забраната прозират определени интереси и отправят
обвинения в лобизъм
"Стикерите се печатат от печатниците на председателя на Икономическата комисия в Народното събрание господин Петър Кънев. Всяка година за този стикер на тези печатници се плащат около девет милиона лева", допълни Борислав Богоев.
Председателят на Икономическата комисия в парламента Петър Кънев опроверга подобни обвинения с мотива, че проектозаконът е дело на Министерския съвет и Министерството на финансите, а той е депутат от опозицията. Освен това Кънев заяви, че се дистанцира от работата по проекта.
Затова и заседанието се ръководеше от неговата заместничка.
А страстите притихнаха до 14 часа следващата сряда, 2 декември, когато ще стане "безпощадно ясно" кой ще надделее.
