Реформирането на съдебната карта ще стане изключително трудно. Ще срещне яростна съпротива сред магистратската общност, но и политическите играчи ще я спъват достатъчно. Това ще отнеме далеч повече време от предвиденото, защото ще се бави до последно. А накрая ще бъде извършено по такъв начин, че всички да се чудят защо изобщо е направено, какъв е бил смисълът?
Това са нелицеприятните изводи от обсъжданията на идеята да се "сливат" слабо натоварените районни прокуратури, които вече вървят по апелативните райони. През последните две седмици членове на Висшия съдебен съвет разговаряха с магистрати и с административни ръководители от Пловдив, Варна и Бургас. Навсякъде идеята за реформи бе приета "на нож" – не само от прокурорите, но и от съдиите. Очевидно въпреки че засега се говори само за реорганизация на прокуратурите, всички са наясно, че веднага след тях ще дойде ред и на съда.
Нещо повече – оказа се, че освен магистратите в битката за запазване на сега съществуващата система на прокуратурите и съдилищата вече се е включила и местната власт. Слуховете, че може да бъде закрит съдът в Царево, са мотивирали местния общински съвет да приеме нарочна декларация, с която настоява да не им се пипа съдилището. Разбра се, че подобни действия вече се готвят и в Малко Търново, в Карнобат, в Айтос и Поморие. Възможно е към подобни акции да прибегнат и общинските съвети и в други населени места…
Да припомним за какво всъщност става дума. В средата на октомври Висшият съдебен съвет прие доклад за значението на районните прокуратури, в който най-важното бяха две неща: предложението част от тях да бъдат "оптимизирани" и критериите, по които ще става това – общо седем на брой. Те включваха равнището на криминалната активност в съответния район, броя на населението, географските отстояния, натоварването на магистратите с преписки и дела и други. Най-общо идеята е т. нар. бутикови районни прокуратури, в които на щат работят до петима магистрати, да се слеят с околните по-големи прокуратури. Това ще стане, без да се съкращава щатът за магистратите – те да останат на работа в същите кабинети, в които са и сега. Само че ще се водят като "изнесени работни места" – отделения или офиси на по-голямата прокуратура. Така единствените реално потърпевши от тази "реформа" се очерта да бъдат неколцина административни секретари, системни администратори и счетоводителки, чиито заплати ще могат да се "спестят".
Вече станаха ясни и първите прокуратури, чието сливане се обмисля: в Апелативен район – Варна се предлага прокуратурите на Кубрат и Исперих да минат към Разградската районна прокуратура. А Момчилград, Крумовград и Ардино да отидат към Кърджалийската районна прокуратура.
Аргументите, с които се тръгва към това "сливане", са ясни: факт е, че България е след страните с най-много прокурори на глава от населението в Европа. Обвинителите ни са общо 1035 на брой, работят в 113 прокуратури. Факт е също и че служителите, които работят в прокуратурите (включително и в почивните бази на държавното обвинение), надвишават около три пъти щата на магистратите.
Очевидно е, че от година на година броят на обвиненията, които се внасят в съда, се топи. За жалост не като резултат от смиряването на престъпността, а по-скоро заради калпавата и безплодна полицейска работа.
Не на последно място, е безспорно, че магистратите получават еднакви заплати, независимо от това дали решават по 2, по 20, или по 200 дела на месец. Но различната им натовареност поражда недоволство, което е напълно обяснимо и справедливо.
Очевидно е също, че при предлаганата "реорганизация" безработни прокурори няма да има. И закриване не се предвижда. Въпреки че от простото преименуване на една прокуратура в "офис" няма да се спестят кой знае какви средства. Дори напротив – поне в началото е възможно тази реформа да излезе по-солена на държавата, защото при съкращенията на съдебните служители ще се изплащат десетки хиляди левове обезщетения.
Въпросът е защо тогава е толкова яростен отпорът срещу предложените промени в картата?
Всъщност, все още не е известно дали той наистина е масов. Защото в обсъжданията в момента основните участници не са редови магистрати, а административни ръководители. Между тях – и на прокуратурите, чието реорганизиране се иска. Съвършено естествено е тези хора да не са съгласни да си загубят ръководните позиции и да станат обикновени подчинени в по-голямата прокуратура. А те изобщо не представляват цялата прокуратура.
Но не може да се отрече, че има спорни моменти в предлаганата концепция: основният коз, който се изтъква по време на обсъжданията, е, че подобна реформа не може да бъде направена без промяна на конституцията. Защото там е записано, че структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. Според много от обвинителите това означава, че на всеки съд трябва да съответства териториална прокуратура. Тезата на работната група, изготвила анализа и предложението за сливане на прокуратури, обаче е друга: членовете й смятат, че в конституцията се визира само задължението на държавата да осигури прокуратури, които имат еднаква степен с тази на съдилищата: районни, окръжни, апелативни.
Другата основна теза срещу сливането на "бутиковите" прокуратури е, че сега не е моментът за това. По време на срещите по апелативните райони стана очевидно, че не само местните магистрати, но дори и част от членовете на Висшия съдебен съвет не биха имали нищо против реформата на съдебната карта да се отложи, докогато може. И се намериха куп съображения за това. Първото е, че е необходимо да се изработи норма за натовареност на прокурорите и съдиите, макар че за това упражнение, което отне вече три години, дори още толкова може да се окажат недостатъчни.
После трябвало да се въведе електронното правосъдие, а и да се изчака то да бъде тествано в някакъв "пробен срок". А в Бургас дори се заговори не е ли по-добре да се изчака, докато отмине бежанската криза, защото чак тогава щяла да стане ясна "нормалната" натовареност на съдилищата по южната ни граница. При все че, ако има човек, който да прогнозира колко дълъг срок ще е нужен за решаването на тази криза, направо ще си заслужи Нобелова награда за мир.
Впрочем ВСС също дава ясни знаци, че членовете му съвсем не бързат да се изправят на амбразурата и да започнат каквато и да било реформа. Все още не е ясно дали ще бъде спазен срокът (30 ноември 2015 година), който ВСС даде, за да се направи анализ и предложение за промени в картата и на районните съдилища. Освен това започват пазарлъците около промените в конституцията, които се очаква да разделят съвета на две. И въпреки че на членовете на сегашния ВСС им бе обещано лично от премиера, че сегашният им състав няма да бъде променян преди края на мандата, това в крайна сметка не е негова работа, а на депутатите. Те ще решат какво ще стане със сегашните висши кадровици в съдебната власт. Което значи, че сигурност за мандата си членовете на ВСС нямат. А в тази ситуация нямат и интерес да правят каквито и да било резки движения, включително и по отношение на съдебната карта.
Само че условието, при което финансовият министър Владислав Горанов все пак отпусна достатъчно средства в бюджета на съдебната власт за догодина и осигури повишение на заплатите в системата, беше "пари срещу реформи и свиване на разходите". Горанов беше напълно сериозен, когато го каза. Освен това в екселските му таблици условно наклонение няма – затова каквото и да било тупане на топка, мимикрия и имитация на дейност няма да помогнат. А след като няма и изгледи полумъртвата ни икономика изведнъж да се свести и да препълни бюджета с пари, реформирането на съдебната карта явно остава без никаква алтернатива.
