Това, което целяха терористите от "Ислямска държава" с кървавите покушения в Париж и с предизвикания смут от ответните операции в Белгия, Германия, Холандия и Сирия, показва, че джихадистите са изпълнили замислите си. Спецслужби, жандармерия и военни части се вдигнаха на атака срещу гнезда на ислямския радикализъм в големите градове в Европа и буквално ги блокираха. Руснаци, французи и американци бомбардират, който им е угодно в Близкия изток. "Анонимните" пренесоха бойните действия във виртуалното пространство, джихадистите им отвърнаха с нови видеозаплахи… В София полицията вече не смогва да проверява сигнали на граждани за изоставени съмнителни багажи, експертите по обезвреждане на взривни устройства от бившето ДОТИ почти не се прибират в базата си и гърмят на поразия празни куфари и бохчи по улиците на столицата. А голямата ми дъщеря отказва да дойде на концерт в столичната зала "България", организиран от фондация "Америка за България", защото се страхува – разбира се, не от това, което мисли Америка за България, а от това, което мъдри "Ислямска държава" срещу нашата…
Това е войната – врагът вече не е пред портите ни, а вътре в жилищата ни, в нас самите. И спешният въпрос, който стои и пред управляващите, и парламентарната опозиция, е как ще върне изгубеното ни спокойствие. За беда все по-често се чуват гласове, че това е невъзможно. Значи оттук насетне животът ни ще премине на военни релси, както обичат да се изразяват хората с пагони. Преведено от армейски, това означава въвеждане на извънредни мерки – като във военно време: ограничаване на гражданските права, информационно затъмнение за случващото се, поставяне на спецслужбите и на армията в състояние на тревога.
Във Франция вече работят по въпроса – удължиха срока за извънредните мерки с три месеца, военни и полиция наситиха улиците. В Брюксел властите помолиха медиите да не публикуват информации за протичащите спецоперации и в отговор социалните мрежи вече изобилстват от изображения на мили котета.
У нас? Тук властта се държи като срамежлива мома на седянка – руменее, колчем я погледнат изпод вежди, сакън пък, ако речеш да я заговориш. Затова вместо нея се изказват всякакви други – бивши експерти от службите и пишман специалисти, социолози, антрополози, психолози, военни репортери с неколкодневен стаж по мисиите ни в чужбина и… обикновени домакини. И тече една пълноводна река от мнения и позиции, които обаче не ни правят по-спокойни. Напротив, в началото на тази седмица двамата бивши шефове на разузнаването Бриго Аспарухов и Димо Гяуров обявиха, че службите ни са тотално неподготвени да действат в условията на новата война. Откакто ченгетата се вдигнаха на протести, професионалното ръководство на МВР в лицето на главния секретар Георги Костов притихна около професионалните проблеми във ведомството. Политическото лице на МВР Румяна Бъчварова пък е вперило взор в Брюксел и чака оттам да кажат какво трябва да се прави. Главнокомандващият Росен Плевнелиев един ден агитира срещу Русия заради кибервойната, която тя води срещу нас, на другия ден я призовава да се включи в голяма коалиция срещу тероризма. А премиерът Бойко Борисов се опитва да прилъже китайците да прокарат трасето на влака-стрела от Пекин през Дунав, през Банкя и Волуяк, та до Централна гара…
И няма кой да призове да поемем инициативата на Брюксел с котетата. Всъщност причината се корени в това, че службите въобще не си трошат краката да правят операция след операция, преследвайки спящи клетки на ислямския фундаментализъм. Ето защо няма смисъл и да призовават нашенските медии да не публикуват информации относно действията им. В края на миналата седмица извървях цялата столична улица "Симеон" от пресечката с "Димитър Петков" до бул. "Мария Луиза". Търсех някаква крушка за стоп-светлините на колата си и нагревател за фурна за печка "Горение". Крушка си купих, преди да стигна "Опълченска", и продължих нататък. Някогашното царство на резервните части обаче беше отстъпило място на дюнерджийници, месарници "Халал", полутъмни заведения, над които на арабски и на български пишеше "Дубайска шатра", чайни, кафенета и магазинчета, предлагащи кой знае какво, но в никакъв случай реотани за "Горение". Почувствах се толкова безпомощен, както преди пет години, когато, без да искам, попаднах в прословутия квартал "Моленбек" в Брюксел и останах шокиран от съчетанието на местна архитектура и арабска реч…
Както е тръгнало, ще е най-добре властта да премине в ръцете на българските ловджии. Армията ни и бездруго се е свила до 30-ина хиляди души, 47 000 служители на МВР се гърчат заради мисълта ще вземат ли някой лев при уволнението си, или ще ги порежат. А агентите от ДАНС са се окопали в удобните си свръхсекретни коридори. Кой друг, ако не ловните дружинки могат да наситят територията на държавата с присъствие и оръжие? Между впрочем полезността на тази идея категорично беше доказана от бившия шеф на националната полиция о.р.ген. Илия Илиев. Наскоро, излизайки на пусия за глигани, той се върна с плячка от 20-тина легални мигранти.
Както е известно, в България има 24 ловни стопанства. От общата площ на държавата 111 хил. кв. км – 105 хил. кв. км се падат на ловните стопанства. А като направим една проста сметка, излиза, че на квадратен километър се пада по един ловец, че и повече, тъй като у нас има над 130 000 организирани авджии. Ако на всеки му се зачисли по един квадратен километър площ, сигурен съм, че ще я пази по-добре от помръзналите и боси граничари, дето на всичко отгоре се чудят дали да гърмят по нарушителите на държавната граница, или направо да се запишат за членство в Хелзинкския комитет на правозащитника Красимир Кънев…
Бежанската вълна ни залива, отнася ни, а хората от върховете на Европейския съюз не правят нищо. Само ни подготвят за състоянието, известно в психологията като Стокхолмски синдром – жертвата се привързва към похитителя си, започва да изпитва съчувствие и симпатия към него. Неотдавна гръцкият вестник Protothema оповести за някакъв план на ЕС, според който в близост до границите ни – на гръцка територия, да се изградят центрове за бежанци, които ще поберат до 3 млн. души. Целта на висшите чиновници от ЕС е да държат мигрантите по-далеч от техните граници, но за сметка на държавите от Балканите. За тази цел европейската гранична агенция ФРОНТЕКС ще се активизира, както миналата седмица вътрешните министри на съюза поискаха на извънредно заседание. Да де, ама агенцията ще патрулира заедно с гръцките служби в териториалните води и тамошните пристанища. А нищо не се казва за това да пратят подкрепления по нашата граница с Турция, откъдето преминават несметни тълпи сирийци и афганистанци? Ако те наистина са такива, в родните им краища кьорав сириец и афганец навярно не е останал…
В същото време, докато нашенските служби се опитват да установят кой какъв е, се оказва, че дори и системите за проверка по зелената граница и по летищата не дават стопроцентова сигурност, че биха попречили на проникването на терористи в морето от бежанци. Тепърва ЕС трябва да решава как ще се въведе общият регламент за Passenger Name Record (PNR)-данните за пътуващите със самолети. Освен това все все още се мисли как да се активизира Европол, така че заподозрените във връзки с терористични организации мигранти да бъдат проверявани на място. В европейската полицейска служба се говори и за създаване и за попълване на специална електронна база данни с профили на всички лица, влезли през границата, като това ще става на базата на съществуващата в момента система Passenger Name Record Data.
Докато обаче умните се намъдруват, лудите ще се налудуват, констатира нашенската поговорка. И у нас все още законът за т.нар. резервационни и предварителни данни на пътуващите в самолетите не е приет. А нивото на сигурност в съществуващите системи за граничен контрол и проверка може да бъде пробито, ако евентуалните терористи използват фалшиви документи за самоличност с достатъчно добро качество. Този факт беше потвърден след атентата в Сарафово през юли 2012 година. А продължаващата суетня в Европа около затягането на мерките за контрол, предвиждани в закона за резервационните данни за използването им при онлайн проверки в реално време, доказва, че за съжаление нашенската поговорка не знае граници и е валидна и за ошашавения ЕС.
Размяна на обвинения
Белгийски и френски медии си отправят взаимни обвинения, че властите в двете страни са допуснали радикализирането на определени кръгове в обществата им. Французите обвиняват Брюксел, че Белгия е люлка на европейските терористи, фабрика за джихадисти и е нация без държава. В отговор "Либр Белжик" пише, че наистина атентатите от Париж са извършени от терористи с белгийско-марокански произход, но пък посочва, че има французи с такива намерения, заселили се в Белгия. Белгийците твърдят, че при други атентати във Франция терористите са били французи, пътували единствено до Сирия, а много от тях са стигнали до радикалните си идеи след престой във френски затвори. "Либр Белжик" обаче е прав да обвинява Франция за това, че досега не е била въведена общоевропейска система за съхранение на данните за пътниците, и припомня, че Париж се е противопоставял и на по-разширен обмен на разузнавателни данни.
