Управителният съвет на Българската народна банка прие на 27 ноември 2015-а нова наредба за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка (Наредба № 21 на БНБ). Тя влиза в сила от 4 януари 2016-а.
С новия норматив се въвежда определението "свръхрезерви" на търговските банки в БНБ. Това са средствата над минималните задължителни резерви (МЗР), които те поддържат по сметките си в Централната банка. Въвежда се и нов режим за олихвяване както на МЗР, така и на свръхрезервите. Размерът на МЗР засега остава непроменен – той е 10% от депозната база на кредитните институции, но при изчисляването му има някои изключения. Например върху привлечените средства от чуждестранни финансови институции се заделят МЗР от 5%, но за бюджетните средства не се заделят минимални задължителни резерви.
Според последните данни на БНБ като цяло парите на кредитните институции в Централната банка са около 12.31 млрд. лева. По неофициална информация поне половината от тази сума са пари, заделени като МЗР. Те ще бъдат олихвявани, както и досега, с нулева лихва. Останалите средства – над 6 млрд. лв. – ще бъдат олихвявани по по-различен начин. Това ще зависи от лихвата, която ЕЦБ дава по приеманите от нея депозити. Ако тя е отрицателна, съответно и лихвата, която БНБ дава по свръхрезервите, ще е отрицателна. С други думи, банките ще си плащат, за да държат в БНБ пари над минималните задължителни резерви. А тези средства в момента са много. Както бе казано, ако лихвата на ЕЦБ е нулева и дори положителна, БНБ ще олихвява свръхрезервите на търговските банки с нулева лихва. Излиза, че при никакви обстоятелства кредитните институции у нас няма да могат да получават дори и символичен приход от парите, които държат в БНБ. А при положение че ЕЦБ запази сегашните отрицателни стойности на лихвите, които предлага по приетите депозити, от януари 2016-а банките у нас ще трябва да си плащат, за да поддържат свръхрезерви. При това става дума за плащания от порядъка на милиони левове заради сегашния голям обем на свръхрезервите.
Въвеждането на новата Наредба №21 има няколко ефекта. Първо, за търговските банки тя ще подложи на допълнителен натиск нетните им приходи, защото ще ги вкара в нови разходи. Реакцията, която може да се очаква, е намаление на свръхрезервите и насочването на парите към доходоносни финансови инструменти. Спорно е дали тези пари ще бъдат дадени като кредити и дали това ще доведе до ръст в кредитирането. Все пак и централните банкери твърдят, че както у нас, така и в еврозоната ръстът на кредитирането зависи много повече от склонността и от възможността на населението и на търговците да поемат нов дълг, отколкото от размера на свободните парични средства в банковата система. Другата възможност е парите от свръхрезервите да се насочат към покупка на държавни ценни книжа. Такъв ефект също ще е добър за бюджета, тъй като завишеното търсене ще доведе до намаляване на цените или поне до удържането на сегашните нива на финансирането, което той търси.
На трето място, чрез новата Наредба №21 БНБ ще увеличи превишението на приходите над разходите си, част от което тя внася в държавната хазна.
