Иван Йотов е роден на 16 март 1969-а. Дипломиран магистър "Финанси" във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий". Кариерата му в енергетиката започва още през 1995-а в "Електроснабдяване Плевен". През следващите години работи като началник на "Електропреносен район Плевен" в предприятие "Мрежи високо напрежение“ на НЕК ЕАД, ръководител е на Мрежови експлоатационен район Плевен и изпълнителен директор на ЕСО ЕАД. Представител на ЕСО в Асамблеята на ENTSO-E (Организацията на Европейските електроенергийни оператори).
Г-н Йотов, преди броени дни "БАНКЕРЪ" издаде специализирано приложение на енергийна тематика. Според Вас, полезни ли са подобни издания?
– Развитието на енергетиката в унисон със съвременните потребности на обединена Европа и диверсификацията на енергийните източници и пазари днес е основна тема. А ролята на медиите е съществена, за да има прозрачност в дейността на институциите, ангажирани в сферата на енергетиката. Подобни тематични издания способстват за подобряване на информираността на хората за ползите и перспективите от процеси като либерализирането на електроенергийния пазар и разнообразяването на енергийните източници. Така реалните предимства за обществото от актуалните политики в сектора стават достояние на широк кръг хора. Приветствам инициативата на в. "БАНКЕРЪ" и изразявам задоволство, че дейността на ЕСО е обект на интерес от вашата медия.
Понеже споменахте либерализацията на пазара – къде в нея е мястото на компанията, която Вие ръководите?
– ЕСО има водеща роля като администратор на пазара на електрическа енергия в България и страна по сделките с координаторите на балансиращи групи и участници, които отговарят самостоятелно за реализираните небаланси. През годините всички дружества – производители, потребители, търговци, оператори на мрежи, извървяха дълъг и сложен път на натрупване на опит и изработване на най-оптималната оперативна и търговска политика. Всекидневно валидираме и регистрираме около 1500 почасови графика за обмен в рамките на регистрираните 52 балансиращи групи. Всичко това се прави на пазарен принцип, а разходите се оценяват всеки час и се възстановяват чрез цените на балансиращата енергия. Сключили сме договори с доставчици на балансираща енергия, разполагащи с регулируеми мощности, и публикуваме на сайта си цените, предложени от доставчици на енергия от вторично регулиране и студен резерв. Цялата информация е публично достъпна на нашия сайт.
В началото на месеца ЕСО откри процедура за избор на изпълнител, който да извърши дългосрочно прогнозиране на електропотреблението в България. За какво ще използвате събраната информация?
– Прогнозите се използват от Министерството на енергетиката за разработване на енергийната стратегия на страната, определяне на необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия, както и за разработвания от нас десетгодишен план за развитие на електропреносната мрежа и неговата актуализация на всеки две години. Дългосрочните прогнози служат и за различни изследвания и документи на Европейската комисия и ENTSO-E (бел. ред.- европейската организация на операторите на преносни електроенергийни мрежи). През последните години експертните прогнози се оказаха неблагонадеждни поради изменящото се в широк диапазон електропотребление. Целта на откритата процедура за избор на изпълнител, който да извърши дългосрочно прогнозиране, е детайлно да бъдат изследвани и анализирани историческите данни за електропотреблението по сектори и факторите, които му влияят. Като краен резултат се очаква да бъде разработен приложен софтуер, който да се използва от нашите експерти за изпълнение на задълженията им.
Какво всъщност включва десетгодишният план на развитие на Електроенергийния системен оператор?
– Това е комплексен документ, в който се правят анализи на потреблението на електрическа енергия у нас, на производствените мощности. В него се прогнозира и развитието на електрическите товари до 2024 г., както и на електропреносната мрежа и необходимостта от изграждане на нови междусистемни електропроводи. Модернизацията на мрежата се налага най-вече от извеждането от експлоатация на III и IV блок в АЕЦ "Козлодуй" и заместването им с нови мощности от Маришкия басейн, спирането на блоковете в ТЕЦ "Варна", намаляване на производството на електроенергия от ТЕЦ "Русе" и присъединяване на вече изградените възобновяеми енергийни източници. Планът предвижда още осъвременяване на управлението на подстанциите и преминаване към дистанционно управление без оперативен персонал, увеличаване на транзитните и кръговите потоци на електроенергия през електропреносната мрежа на България след присъединяването на Турция към мрежата на континентална Европа, увеличаване на капацитета и сигурността при обмен на електроенергия със съседните системи, обезпечаване на сигурността на електроенергийната ни система при изпълнението на ремонтните дейности по мрежата.
Кои проекти за изграждане и рехабилитиране на далекопроводи смятате, че трябва да се реализират приоритетно?
– Най-важните проекти, които трябва да бъдат реализирани, за да се подобри още сигурността на енергийната ни система, са изграждане на нов 400-киловолтов електропровод между България и Гърция, удвояване на електропроводите по направлението Пловдив – "Марица-изток" – Бургас и Бургас – Варна, реконструкция на част от мрежата 110 киловолта в югоизточната част на страната, както и на тази в София и Благоевград. По този начин ще решим част от проблемите с изнасянето на произведения ток от ветропарковете в Североизточна България, ще подобрим сигурността на захранването на столицата и в района на Северозападна България. Паралелно с това е предвидена модернизация и разширение на прилежащите подстанции с подмяна на оборудване и релейни защити, телекомуникационна апаратура и управляващи системи. Хубавото е, че пет приоритетни проекта на ЕСО вече са одобрени от Европейската комисия и за тях успяхме да привлечем близо 30 млн. евро финансиране от механизма "Свързана Европа".
Бихте ли разказали малко повече за тези проекти…
– Както вече споменах, целите на националната и европейската енергийна политика и в частност – функционирането на общия енергиен пазар, не могат да бъдат постигнати без адекватна инфраструктура за пренос на електроенергия. Затова европейската организация на операторите на преносни електроенергийни мрежи ENTSO-E на всеки две години приема актуализиран план за развитието на тази инфраструктура, чрез който да се постигнат общите политически цели. Има възможност приоритетните проекти в този план да получат статут на проекти от "общ интерес" и съответната финансова и регулаторна подкрепа, както и ускорени процедури по ОВОС и за издаване на разрешения за строеж. Само преди няколко дни – на 18 ноември 2015-а, Европейската комисия одобри втория европейски списък с проектите от общ интерес, който включва и петте приоритетни проекта на ЕСО. Това са проектите от групата, свързана с повишаване на капацитета за пренос между България и Гърция. Тя включва изграждането на 400-киловолтови електропроводи от Пловдив до комплекса "Марица-изток", от ТЕЦ "Марица изток" 3 до Бургас, междусистемен електропровод "Марица-изток" – Неа Санта, Гърция, както и строителството на електропровод между Бургас и района на Добруджа като част от групата за повишаване на капацитета за пренос между България и Румъния. Както вече споменах, ЕСО привлече близо 30 млн. евро за изпълнение на прединвестиционните дейности за всички тези проекти от общ интерес, както и за изграждането на електропровода от "Марица-изток" до Бургас. За електропровода от Пловдив до Маришкия басейн са осигурени безвъзмездни средства в размер на 15.32 млн. евро от Международния фонд "Козлодуй". Реализацията на проектите за увеличаване на капацитета между България и Гърция ще доведе до повишаване на нетния капацитет за пренос в посока България – Гърция с около 650 мегавата. Новият електропровод от Бургас до Добруджа пък ще повиши преносния капацитет на границата ни с Румъния с близо 165 мегавата. За проектите от общ интерес ЕСО поддържа специализирани страници в интернет на сайта на компанията.
При неотдавнашното си посещение в Москва министърът на енергетиката Теменужка Петкова анонсира за предстоящи ремонти на обекти на Енергийния системен оператор и покани руски фирми да участват в тях. Какви ще са тези ремонти и кога ще се реализират?
– През 2016-а ЕСО планира да изгради три нови въздушни линии – 110-киловолтовата "Терес", второ захранване на подстанциите "Оряхово" и "Пещера". На територията на Стара Загора се предвижда изграждане на втора кабелна линия, която ще подобри работата на подстанцията "Траяна", както и ремонт на въздушната линия 110 киловолта, осигуряваща захранването на центъра на града. Заложени са и реконструкции на осем 110-киловолтови далекопроводи – "Бучино", "Баланово", "Божур", "Чая", "Химик", "Перперек", "Свобода" и "Преспа".
Задава се зимата, как се справихте с ремонтната програма за тази година?
– Компанията изпълнява ремонтната си програма в предвидените обеми и срокове. Част от обектите, които са по-мащабни, са заложени като преходни и строителството им ще завърши през 2016-а. На различни нива на напрежение са завършени ремонтите на девет електропровода. До 10 декември ще бъдат завършени още три реконструкции, а по четири линии ремонтите ще приключат през следващата година. Все пак сигурността на системата през предстоящите зимни месеци не може да бъде рискувана.
За нас всеки ремонт е от голямо значение, защото той е продиктуван или от дългогодишната експлоатация на дадено съоръжение, или от недостатъчната му преносна способност, предвид развитието на даден регион от страната ни. В този аспект бих обърнал особено внимание на реконструкциите на 110-киловолтовите въздушни линии "Сокол" и "Свобода". С ремонта на първата гарантираме сигурното захранване на гр.Самоков, региона и к.к.”Боровец”. Вторият проект пък подсигурява електрозахранването на Бургас и комплекса "Слънчев бряг" през летния сезон.
Възможно ли е да се полагат кабели от електропреносната мрежа под земята, за да се намалят авариите през зимата, или това все още е твърде скъпо по нашите географски ширини?
– Въпросът следва да се раздели на две части. Отговорът на първия е: да, възможно е да се кабелират въздушни линии, но е в пъти по-скъпо от класическото въздушно електропроводно захранване. Никой в световен мащаб не изгражда кабелни мрежи в горски територии и през земеделски земи. Кабелното захранване е удачен, а понякога и единственият възможен вариант в урбанизирани и градски територии. ЕСО използва кабелно захранване за подстанция "Траяна", захранваща центъра на Стара Загора.
Преносната система, поддържана и експлоатирана от нас, е сложно затворена. Почти всяка подстанция се захранва от повече от един електропровод. Това прави мрежата ни доста подсигурена при аварийни ситуации. Ако дадем за пример последната мащабна авария в Родопите, ние подадохме напрежение на всички наши подстанции до петия ден след снежната буря. Мрежата на разпределителните дружества се възстанови повече от месец след това. А и причината за аварията бяха падналите дървета върху проводниците извън сервитутната зона на електропроводите вследствие на голямата напречна денивелация по трасетата в планината.
ЕСО разполага с оптична телекомуникационна мрежа. Как се използвате свободния капацитет от нея ?
– Общата й дължина е над 3300 км и е изградена основно за технологичните нужди на дейностите "Пренос на електроенергия" и "Управление на единната електропреносна мрежа". В повечето участъци съществува свободен преносен капацитет, затова даваме възможност за наемането му. В момента набираме предложенията на желаещите да участват в предстоящия търг. С участника, който спечели търга, ще бъде подписан тригодишен договор. ЕСО ще съдейства на наемателя при изграждането на допълнителни съоръжения през територията на електроенергийния обект.
Ще посочите ли основните тенденции в развитието на енергийния пазар?
– Предстоят сериозни предизвикателства както в развитието на националния пазар, така и от произтичащите изисквания на новите регламенти и кодекси за създаването на общ европейски пазар. С приемането на промените в Правилата за търговия с електрическа енергия през 2016-а ще бъде възстановена регистрацията на обекти без почасово отчитане на електрическата енергия. Това ще даде възможност за включване в пазара на всички крайни клиенти – индустриални и битови. Очаква се и стартирането на борсовата търговия след успешни тестове, които започват през декември.
Що се отнася до регионалния електроенергиен пазар, той включва както държави, които са членки на Евросъюза и следва да изпълняват стриктно изискванията на Европейските мрежови кодекси, така и държави извън ЕС, за които неизпълнението на изискванията не води до преки санкции. По границите с Румъния и Гърция ЕСО е задължен да прилага всички изисквания на европейското законодателство. Още през следващата година в рамките на утвърдените региони ще започнат разговори със съседните оператори за разработване на общ модел на мрежата, на методика за координирано изчисление на трансграничните преносни капацитети и въвеждане на принципите за разпределението им на дългосрочна и краткосрочна база по хармонизирани правила в рамките на Европейския съюз.
