Емигрантите се уреждат и с трудов закон

Стотици български емигранти всеки ден хващат самолета към Испания

Докато младите хора се редят на опашки, за да се изнесат от страната, бежанците с издадените от българските власти бели листчета ходят където си искат и правят каквото си искат. Не стига това, но сега и със закон ще ги поканим на гости на българския трудов пазар. Сякаш си нямаме стотици хиляди безработни, повечето от които с години не са пипали нищо и са загубили всяка надежда, че ще бъдат устроени от бюрата по труда. Всъщност с проектозакона за трудовата миграция и трудовата мобилност уж ще се опитаме да приравним нашето законодателство с европейското, особено по отношение на приемането и устройването на работници от трети държави. Само че няма ли да си направим харакири, ако го играем остров на стабилност в момент, когато Старият континент е почти отнесен от приливите на бежанските вълни? Засега емигрантите бягат от България като дявол от тамян, но ако държавата облекчи процедурите по издаване на статут на бежанците и едновременно с това ги пусне до дефицитните ни работни места, сами ще скочим в капана. И то не защото сирийци, пакистанци и иракчани горят от желание да се заселват и работят у нас. Просто България като член на Европейския съюз е идеален трамплин за тях към експанзията по посока Запад, която е много по-лесна с българската европейска Синя карта в ръка.

В проектозакона са предвидени доста рестрикции, които би трябвало да спират "работния ентусиазъм" на нелегалните икономически емигранти, но в същото време зеят и вратички, които всеки средноквалифициран адвокат може да им отвори. В текстовете е записано, че на чужденец  – гражданин на трета държава, се разрешава достъп до българския пазар на труда, когато има трудов договор с местен работодател, командирован е, преместен е по вътрешнокорпоративен трансфер или извършва дейност на свободна практика. Наемането на такъв служител се разрешава, при условие че в предишните 12 месеца общият брой на работещите за местния работодател чужденци не надвишава 10% от наетите по трудов договор българи и европейци. Това на практика означава, че в една средностатистическа фирма с 30-40 души могат да бъдат взети трима-четирима сирийци или пакистанци. Въпросните започват с едногодишни разрешителни, които могат да се подновяват срещу 400 лв. такса от Агенцията по заетостта. Но дори и тази облекчена процедура не се изисква за тези, на които е предоставено право на убежище или международна закрила в България, тоест статут на бежанец или хуманитарен статут. Тя не важи и за  бежанците, на които предстои да бъдат експулсирани. Излиза, че всеки, защитен от Закона за убежището и бежанците или от Закона за чужденците в Република България, може да поработи, независимо дали е легален или нелегален, стига да покаже валиден документ за пребиваване. В случая и бялата хартийка май ще свърши работа…

 Нещо повече, в законопроекта хем е споменато, че не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи чужденци от трети държави, хем е допълнено, че ако работодател вземе такъв човек, той му дължи уговорената заплата за три месеца. Ако нелегалният бъде експулсиран, той може да си търси правата и парите по съдебен път. Тоест, ако един пакистанец цяла година се бъхти в някой автосервиз за жълти стотинки, но после по сигнал дойдат емигрантските власти и го екстрадират, той ще може да вземе само три минимални заплати. А работодателят – чист като сълза.

В проекта фигурира и едно доста озадачаващо изискване за издаване на Синя карта за висококвалифицирана заетост. Брутният доход, посочен в трудовия договор на работника чужденец от трета държава, трябва да е най-малко три пъти по-висок от средната работна заплата у нас. Както сме отбелязвали и друг път, ако същите условия се предлагаха на българските служители, въпросното работно място със сигурност нямаше да е свободно. Много малко хора в тази клета страна биха отказали позиция със стартова заплата 2500 лева.

Работодателите ще могат да наемат чужденци и за сезонна работа, която не е много-много сезонна, тъй като разрешеният срок за тези договори е девет месеца годишно. Условието в случая е да се поемат пътните, квартирата и здравните осигуровки. Но със сигурност минаващите транзит през България ще си ги поемат и сами.

Една от вратичките за чужденците, които искат да станат европейци, е да си извадят разрешение за извършване на дейност на свободна практика. Бизнес визата е за година и се дава след представяне на подробен план за дейност. Иначе в проектозакона са предвидени доста широки правомощия за контролиращите инспектори по труда, както и солени глоби между 1500 и 20 000 лв. за нарушителите. Дано поне понапълним хазната от нездравите опити на половината жители на света да станат европейци.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст