Никак не са мързеливи нашите управници, когато става дума за личния им интерес или поне за този на някой техен близък. Показателен в това отношение е лансираният през 2012-а от президента Росен Плевнелиев проект за научно-технологичен парк в столицата. За по-малко от четири години "София тех парк" се превърна от спонтанно споделена идея в усвояващо милиони евро начинание. Друг такъв случай в най-новата ни история едва ли има. За финансиран с евросредства обект пък да не говорим. То включените в одобрените от Брюксел планове едва сколасват с реализацията, а какво остава за такива, които са били предложени само година и половина преди края на програмния период.
Вече е известна датата, на която държавният глава, премиерът Бойко Борисов и куп министри с ножици в ръце ще прережат лентата на технологичния център в София – 11 декември. За тогава е предвиден и двудневен форум за политиките в подкрепа на иновациите и ролята на научно-технологичните паркове за създаването на икономика, основана на знанието. Присъствието си е потвърдил и президентът на Словакия Андрей Киска, както и няколко министри от централноевропейската страна. Очакват се и еврокомисари. Общо взето, грандиозна работа. Макар че първоначално събитието бе планувано за 26 ноември, но заради правителствената визита в Китай организацията се промени.
Преди да чуем фанфарите обаче, нека погледнем как всъщност се случи "София тех парк". Както е известно, той се намира на мястото на бившия военен терен в местността Къро – до 4-и километър на бул. "Цариградско шосе". Там през 2008-а кабинетът на Сергей Станишев възнамеряваше да издигне вторичен правителствен център, само че след парламентарните избори година по-късно, а и заради развихрилата се финансова криза плановете се промениха изцяло. Проектът за ново Сити на властта бе напълно зачеркнат и новите управници от ГЕРБ започнаха да търсят друго предназначение за апетитния имот. Решението дойде в началото на 2012-а от току-що избрания тогава президент Росен Плевнелиев. Именно по негово настояване проектът "Научно-технологичен парк" бе включен за финансиране от оперативната програма "Конкурентоспособност". А желанието за създаването на ИТ центъра в столицата беше толкова голямо, че всички съгласувателни, одобрителни и подготвителни процедури бяха отметнати само за няколко месеца и през декември същата година бе одобрен бюджетът – 97 791 500 лева.
Оттам насетне започнаха харчовете. Най-напред изпълнителният директор на парка Елица Панайотова (преди това главен мениджър на "Бизнес парка" в "Младост 4", който също е дело на Росен Плевнелиев) закупи преносими компютри, сървър, маршрутизатор, безжичен рутер, копирни машини, както и необходимия софтуер за работа на устройствата. После бе подписан договор за 360 хил. лв. с адвокатското дружество "Салчев и съдружници" за предоставяне на правни услуги, а за финансови и административни съвети, срещу други 216 хил. лева, бе наето ДЗЗД "Сдружение Тех Консултинг". Други 750 хил. лв. бяха дадени на охранителите от "ДМ секюрити груп", за да пазят "София тех парк" и да осъществяват пропускателния режим. "Ронос" и "Кооперация Панда" пък прибраха близо 330 хил. лв. за осигуряването на всевъзможни офис консумативи и канцеларски материали. Самолетните билети за ръководството на технологичния център, на стойност 300 хил. лв., бяха поръчани от "Посока Ком" (подвизаваща се преди под името "Тайфун холидейз"). Още близо 600 хил. лв. взе ДЗЗД "Ол ченълс-беневент" за публичност, визуализация, изготвяне и разпространение на информационни, маркетингови и промоционални материали, а "Ивент дизайн" получи 480 хил. лв. за организиране и провеждане на публичните събития – като предстоящата церемония по откриването, например.
Едва след всичко това дойде ред и на търговете за разчистването на терена и изграждането на новите постройки. Старите казарми, складове, работилници, гаражи… върху имота от 140 декара бяха премахнати през лятото на 2013-а от наетата срещу 2 920 422 лв. смолянска фирма "Ростер".
По-късно бяха избрани и строителите на сградата "Лаборатории и офиси", в която се помещават три научноизследователски лаборатории, офиси и конферентни зали, а също и на "Експериментариум с посетителски център", към който има специален пешеходен мост, минаващ над булевард "Цариградско шосе". Става дума за обединението "Телекомплект – Тилев Архитекти" и за консорциума "Експо Тех Парк", които получиха за услугите си съответно 12.5 млн. и 4 789 188 лева.
През 2014-а се стигна до подписването на най-големите договори за софийския технологичен парк. Така 20 313 926 лв. отидоха при регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Инженеринг парк", което бе избрано за направата на цялостната площадкова техническа инфраструктура и за озеленяването на комплекса. Около този конкурс имаше доста интриги. Процедурата за избор на изпълнител бе обявена още на 21 октомври 2013-а, но няколко месеца по-късно Елица Панайотова я прекрати. Мотивът й бе, че офертата на единствения допуснат участник – обединението "Страбаг-Страбаг АГ Австрия – Щрабаг ЕАД България", надвишава предвидения финансов ресурс от 21 млн. лева. Решението на Панайотова обаче бе обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията от другите две отстранени фирми – "Инженеринг парк" и "Арго Мега София Тех", след което антимонополистите върнаха преписката за ново разглеждане и класиране на претендентите. Така изведнъж на първо място се изкачи "Инженеринг парк", в която влизат известните с работата си по ВиК проекти "Джи Пи Груп" и "Понсстройинженеринг", както и "Би Ес проект" на Тома Чакалов.
Любопитни случки имаше и около търга за една от най-емблематичните сгради на технопарка – "Бизнес Инкубатора". Той също започна в края на 2013-а и предизвика истинска лавина от жалби след посочването на победителя – обединението "Соф тех парк", в което влизат сливенската компания "Берко-90- Берковски и сие", хасковската "Адванс-2001" и софийската "Нивел". Стигна се дотам, че КЗК отмени класирането като незаконосъобразно. Изложените мотиви никак не бяха за подценяване. Оказа се, че въпреки изискването офертите на участниците да се подлагат на сравнителен анализ една с друга оценителната комисия не е извършила такова съпоставяне. Нещо повече, имало е пристрастни аргументи и преднамерено са били спестени пропуски в предложенията на някои кандидати, за да се завишат оценките им. Липсвала и преценка с какво дадена оферта е по-добра или по-лоша от тези на останалите играчи. Разбра се също, че поставянето на отделните оценки по техническите предложения на част от участниците е станало без обсъждане и разискване. Само че когато нещата стигнаха до Върховния административен съд, настъпи пълен обрат. Магистратите отрекоха констатациите на КЗК и позволиха сключването на договор със "Соф тех парк". А неговата ценова оферта бе най-висока – 10 899 600 лв., което е само с 250 хил. лв. по-малко от максималния бюджет за "Бизнес Инкубатор", и единствено заради високата си техническа оценка успя да изпревари конкуренцията.
През септември миналата година настъпи развръзката и по друга оплетена обществена поръчка – за "Иновационен форум". Чак тогава бе подписан договорът за 5 417 529 лв. с избраното още през февруари 2014-а за изпълнител дружество "Монолит София". Причината за седеммесечното забавяне бяха подадените три жалби срещу конкурса.
Последният контракт по проекта за изграждането на технологичния център бе за проектирането и строителството на многоетажния паркинг с капацитет 499 места. Задачата бе възложена на консорциума "ССС-Научно-технологичен парк" срещу 5 392 833 лева. Търгът, също както и останалите, беше атакуван в КЗК, но този път без успех.
От началото на 2015-а започнаха и поръчките за оборудването на комплекса – близо 40 търга за милиони левове, с които са осигурени всевъзможни високотехнологични устройства за лабораториите и развойните центрове. И въпреки опасенията на мнозина, че проектът "София тех парк" ще се провали и финансирането за него ще бъде загубено, само след две седмици ще станем свидетели на официалното му откриване.