Растежът на развиващите се икономики залиня и с това предизвика сериозни опасения за финансовата стабилност на еврозоната, предупреди Европейската централна банка в последния си обзор по темата. Тя публикува този анализ два пъти годишно.
Изключителна тревога буди състоянието на Китай, въпреки че колебанията, предизвикани от трусовете на тамошните борси през август, довели до рязък спад на борсовите индекси в целия свят, постепенно се успокояват. Всъщност именно охлаждането на китайския растеж е един от факторите, провокирали обещанието на паричните стратези в блока на еврото да обмислят въвеждането на нови стимули за стопанството на общността. Това ще стане от 3 декември нататък (когато е официалното съвещание на УС на ЕЦБ). Най-вероятно те ще бъдат в две направления. Едното е разширяване на обсега на програмата за парично предлагане в размер на 1.1 трлн. евро чрез включването на нови активи като корпоративни и общински облигации. Другото е отмяна на наредбата, забраняваща покупката на ценни книжа, чиято доходност е по-ниска от лихвата на депозитите. Вариант е и ново орязване поне с 0.2% на действащата лихва от минус 0.2% по депозираните средства на кредиторите в ЕЦБ. Най-вероятно лихвеното намаление ще е с 0.25%, защото котировките на фючърсите, които следи агенция "Блумбърг", показват, че 0.1% спад е отчетен изцяло от пазара.
Анализаторите са единодушни, че председателят на ЕЦБ Марио Драги ще трябва да изненада с нещо валутните търговци през идната седмица, защото в противен случай рискува еврото да започне отново да поскъпва. А това би означавало той да се сбогува с мечтите за по-висока инфлация, която в момента е едва 0.1 процент.
Според Стийвън Бел – главен икономист и директор на звеното за макроикономически стратегии в инвестиционната компания BMO Global Asset Management, ако Драги извади от шапката подходящия заек, еврото ще стане по-евтино от щатския долар през 2016-а. Да припомним, че на 25 ноември единната европейска валута потъна до 1.0566 щ. долара, а през март 2015-а – до тазгодишния си минимум от 1.0458 щ. долара.
Нийл Джоунс – шеф на звеното за продажба на хеджингови фондове в "Мидзухо банк", е убеден, че Драги ще направи решителна крачка или чрез понижение на лихвата по депозитите в ЕЦБ с 0.25%, или с увеличение на обсега на купуваните книжа по действащата програма за печатане на пари от 1.1 трлн. евро. А това ще свали еврото под 1.05 щ. долара в края на тази година и под 1 долар през следващата.
Не липсват и песимисти. Един от тях е Дейвид Блум – валутен стратег в най-голямата европейска банка "Ейч Ес Би Си холдингс". Той смята, че Драги няма да направи необходимото, за да удовлетвори пазарите. Поради това Блум очаква цена за едно евро от 1.10 щ. долара към 31 декември и 1.20 щ. долара за евро до края на 2016-а.
Според пожелали анонимност официални представители на ЕЦБ банкерите са обсъдили множество опции – от бързото увеличение на покупките на облигации, емитирани от градове и региони, до налагане на глоби на банките, които "приютяват" парите си в ЕЦБ. Имало дори алтернатива да се купуват проблемни заеми, обединени в един и същи пакет с първокласни кредити – радикална стъпка, която едва ли ще мине през германската "цедка".
Ако се увеличат разходите за банките, които държат авоарите си в ЕЦБ, това би означавало директен удар срещу банковите групи от Германия и Франция, съхраняващи именно там по-голямата част от свободните си налични пари, чиято обща стойност е грубо 170 млрд. евро. Поради това паричните стратези обсъждали дори въвеждането на два вида глоби в зависимост от размера на депозитите – един доста спорен подход.
Очевидно в набора от около 20 възможни мерки Драги ще трябва да открие компромисните, които да подкрепят мнозинството от 19-те шефове на централни банки на еврозоната – от могъщата Германия до по-скромната Гърция.
Все пак, в последния си шестмесечен обзор за финансовата стабилност на еврозоната, ЕЦБ открива и оптимистични моменти. Въпреки значителния обем на необслужваните заеми от кредиторите от общността тяхната рентабилност и ликвидност са се подобрили. Извън банковия сектор сериозна заплаха представляват сенчестите банки, каквито са инвестиционните фондове.
От публикуваните през седмицата фундаментални икономически показатели прави впечатление подемът на икономическата активност на еврозоната, достигнала през ноември най-високата си стойност за последните четири години и половина. Комбинираният индекс, отчитащ продукта в секторите на услугите и на промишлеността, се е повишил от 53.9 пункта през миналия месец на 54.4 през този. В Германия стойността му се е изкачила до 54.9 точки и е най-високата от август насам. Докато във Франция индексът се е понижил от 52.6 пункта през октомври на 51.3 през ноември заради чувствителното охлаждане на сектора на услугите, дошло от хотелите и ресторантите заради терористичните атаки в Париж.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше изключително активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3439 млн. евро (6726 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.7% дял от купената и продадена валута.