Да се върне в Наказателния кодекс (НК) специалният състав за отпускане на необезпечени кредити, отменен през 2001 г. Това предлага в законопроект независимият депутат Георги Кадиев, цитиран от "Правен свят".
С него се изменя само чл. 220 от НК, като се предлага създаването на нови ал. 3 и ал. 4. След двете алинеи за неизгодната сделка, чийто основен състав се наказва с от 1 до 6 години затвор и лишаване от права, Кадиев предлага да се запише, че "същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без достатъчно обезпечение и/или доказан източник за обслужването и погасяването, вследствие на което той е останал неиздължен" .
Предложението му е леко изменен вариант на действалия до 2001 г. текст на ал. 3 на чл. 220. Той гласеше: "С наказанието по ал. 2 се наказва длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен". Т.е. тогава за необезпечените кредити се предвиждаше наказание като за особено тежки случаи на неизгодна сделка – от 1 до 10 години затвор. Друга разлика с действалия допреди 14 години текст е, че Кадиев предлага в НК да се запише, че същата отговорност носи и кредитополучателят.
Освен това според него трябва да се създаде и нова ал. 4. А тя да предвижда, че разрешилият отпускането на кредита и получателят му не се наказват при две хипотези. Първата е, ако кредитът е отпуснат при условията на оправдан стопански банков риск или неиздължаването му се дължи на обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при разрешаването му. Втората е, ако кредитът и всички лихви по него са погасени напълно до откриване на първото заседание по делото.
Всъщност прави впечатление, че предложенията на Кадиев удивително съвпадат с тези направени от Светослав Лучников през 2001 г. като алтернатива на идеите за отмяна на третата алинея на чл. 220. С гласовете на НДСВ, ДПС и част от депутатите от БСП 39-ото Народно събрание обаче е решило специалният текст да отпадне. По време на дискусията в пленарната зала (виж стенограмата) са изтъквани серия от мотиви за това. От това, че текстът действа сковаващо на банкерите и те се страхуват да отпускат кредити, до това, че всъщност чл. 220 ал. 3 е излишна разпоредба, тъй като необезпечените кредити може да бъдат преследвани по основния състав за неизгодна сделка. Тогава депутатите коментират делото за "Минералбанк", а днес Георги Кадиев мотивира предложение си така: "С оглед гарантиране на банковата стабилност в дългосрочен план възлагането на лична отговорност за отпускане на кредити е без алтернатива и е задължителна мярка за недопускане на нови случаи като този с КТБ".
Депутатът заявява, че обявяването на несъстоятелността на четвъртата по големина банка у нас – КТБ, показва, че в страната липсват механизми да се търси отговорност на лицата, застрашили стабилността на банковата система с отпускането на кредити без адекватно обезпечение. "В стремежа си за изпълнение на плановете си за продажби, които често пъти надхвърлят възможностите на икономиката и на практика са напълно безконтролни, банките прилагат крайно агресивни пазарни политики, водещи до раздаване на нецелеви, слабо обезпечени кредити, без надеждни източници за обслужване и погасяване. Подобни практики могат да бъдат обосновани от бизнес гледна точка, но поставят под риск банковата система като доведат до фалити на банки, по-тежки от този на КТБ", пише в мотивите на законопроекта. В тях се казва още: "Трудното възстановяване на публичните средства, вложени за изплащане на влоговете от Фонда за гарантиране на влоговете в банките ясно показва до какви размери може да стигнат щетите за държавата от липсата на контрол при отпускането на високорискови кредити или кредити към свързани лица от собствениците на банки".
