Много се е говорило досега за арбитражните производства, но все със лошо. Спомнете как "Атомстройекспорт" заведе преди около три години дело срещу НЕК в арбитражния съд в Париж. Или пък протестите срещу идеята в споразумението за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между САЩ и ЕС (TTIP) да бъдат включени такива съдилища за решаване на споровете между фирми и държави. През седмицата обаче заместник-министърът на икономиката Любен Петров постави арбитражния съд в съвсем друга светлина. "Арбитражното производство и залагането на арбитражни клаузи в рамките на договореностите между бизнеса могат да се използват като механизъм за ефективно редуциране на междуфирмената задлъжнялост", изтъкна той.
По думите на Петров, през последните години и най-вече в периода на глобалната финансово-икономическа криза в България се е наблюдавал процес на непрекъснато нарастване на забавените плащания. А това, както знаем, ограничава значително икономическия растеж. И именно поради тази причина механизмите на арбитражното производство щели да способстват за възстановяването на икономиката в страната и за увеличаването на събираемостта на вземанията на различните доставчици на услуги. Заместник-министърът е на мнение, че едно от най-важните преимущества на арбитражното производство спрямо установените правораздавателни модели са неговата бързина и ефективност. Друг съществен позитив за бизнеса е, че то може да бъде използвано по отношение на спорове с по-малък материален интерес, за които компаниите по принцип нямат време, ресурс и мотивация, да се възползват от стандартното съдебно производство.
Възможно ли е обаче това на практика? Междуфирмената задлъжнялост най-често не е резултат от нежеланието на компаниите да плащат на контрагентите си, а е продиктувана от явната липса на пари. И ако тръгнем по веригата, много често се оказва, че първоизточникът на забавени плащания не е някой друг, а самата държава – чрез различните й министерства, агенции, общини и фирми. Така че дори да има арбитражни клаузи в договорите на частните компании, те едва ли ще допринесат повече за уреждане на споровете от стандартните съдебни производства. Но нищо не пречи поне да се направи опит, стига бизнесът да приеме идеята. Защото административното налагане на подобна мярка би било грубо вмешателство в свободната пазарна икономика.
