Бюджетно статукво на стабилността

Парламент - Бюджет 2016 Владислав Горанов

"Стабилност", "реализъм", "резултати" – това са думите, които обобщават философията на Бюджет 2016. Така финансовият министър Владислав Горанов представи за първи път проектозакона за държавния бюджет преди две седмици в пленарната зала.

Законът за държавния бюджет за 2016-а вече е приет. И от числата в него е ясно, че ще притежава характеристиката "стабилност", която обяви финансовият. Стабилност не толкова по отношение на това, че през 2016-а той няма  да бъде актуализиран, както това се случи с бюджета за сегашната 2015-а.

Изпълнението на закона за държавните приходи и разходи за 2016-а ще зависи най-вече от изпълнението на заложените разходи, а те на свой ред от бюджетната дисциплина в отделните ведомства и в други държавни структури, които са на субсидии. Точно тази дисциплина куца, както се видя през 2015-а. А съпротивителните сили на ведомствата срещу опитите за реформи, водещи до съкращаване на разходите, са доста големи. Така че голямата въпросителна дали бюджет 2016-а ще се размине с евентуална актуализация си остава.

Стабилността, за която говори Владислав Горанов, е императив за цялата финансова система в България, която обхваща държавните плащания, банковия, застрахователния и осигурителния сектор. Може да се твърди, че сигурността на тези системи е надлежно подсигурена от Закона за държавния бюджет за 2016-а.

Що се отнася до реализма на Бюджет 2016-а – в него реалистично са заложени приходите. Според някои експерти те дори нарочно са малко подценени. А разходите – те, както казахме, зависят от финансовата дисциплина в отделните ведомства. Неприятни изненади тук могат да донесат неблагоприятни външни фактори, които да породят неочаквани допълнителни разходи – бежанска вълна, природни бедствия, закъснели плащания от ЕС по проекти, финансирани от еврофондовете. Да напомним, че на такива рискове, на които са изложени всички бюджети у нас от 2012-а насам. И за съжаление нито едно правителство не показа достатъчно умения за овладяването им.

"Резултати". Ако под резултати се разбира само да се гарантира минимално необходимото ниво на финансиране на бюджетните структури и стабилността на фиска – те ще бъдат постигнати. Ако обаче към очакваните резултати добавим и стимулиране на икономиката, и развитието на бизнеса – такива резултати няма да има. Просто в структурата на Бюджет 2016-а такива цели не са заложени. Уви.

Законът, и съответно бюджетът, който Народното събрание утвърди на 2 декември, ще се опита да гарантира, че финансовата и икономическата ситуация през 2016-а няма да са по-лоши от тези през 2015-а. И най-вероятно ще успее. Но дали равносметката за 2015-а е удовлетворителна? Реалистите сигурно биха казали, че можеше да бъде и много по-лоша.

За съжаление в Народното събрание за пореден път не се получи сериозен дебат около политиките, които трябва да обслужи бюджетното финансиране. Левицата продължително и обстойно се опитваше да аргументира исканите от нея увеличения на различните социални разходи. Реформаторите, Патриотите и ДПС пък настояваха за увеличаване на разходите за Комисията по енергийно и водно регулиране. Всички политически партии, без ГЕРБ, в един глас настояваха за увеличаване на субсидите на общините – но по различни пера. Но нищо от това не се случи. Защото при сегашната структура на бюджета нямаше и как да се случи.

Наченки на сериозен професионален и конструктивен дебат се появиха чак когато започна обсъждането на въпроса за

държавния дълг

Темата подхвана депутатът от БСП Янаки Стоилов. Той обърна внимание на факта, че за финансиране на заложения през 2016-а бюджетен дефицит от 1.8 млрд. лв. и за погасяването на стари заеми на сума 1.3 млрд. лв. в края на годината държавният дълг ще достигне 26.6 млрд. лева. "Задължителните разходи, за които трябва да поемем нов дълг, са 3.1 млрд. лв., а предвиденият в закона нов дълг, който може да бъде поет от държавата, е 5.3 млрд. лв., или с 2.2 млрд. лв.  повече. Затова аз предлагам тази сума да бъде намалена и максималният размер на държавния дълг в края на 2016-а да бъде не повече от 23.5 млрд. лв.", настоя Стоилов.

Финансовият министър Владислав Горанов се постара подробно да обясни каква е структурата на дълга, който правителството предвижда да поеме през 2016-а. "Вероятно ще се съгласите, че в следващата година ние не трябва да изпадаме в ситуацията, в която бяхме поставени през 2014 г. – тогава, когато по една или друга причина нямаше ликвидни буфери в бюджета и неблагополучията във финансовата система, в случая фалитът на КТБ, ни поставиха пред ликвидна за бюджета криза. Ако случайно се окаже, че през 2016 г. не се налага да използваме ликвидни буфери за евентуални операции по финансирането, наложили се от неблагополучия в резултат на оценката на качеството на активите на финансовата система, същите тези средства ще послужат безспорно за финансиране на салдото през следващите бюджетни години. Моята цел е максимално бързо да излезем от дефицитно финансиране. Но за съжаление, слушайки днес дебата, си давам сметка, че политически това ще е труднопостижимо при разностранните и разнопосочни претенции за допълнителни разходи, превишаващи значително постъпленията по бюджета, независимо от добрите резултати, които постигаме в приходната част", каза Горанов. Той подчерта, че предстои безпрецедентна оценка на активите на цялата ни финансова система – не само на банковата, но и на застрахователната, а и на частните осигурителни фондове. Затова финансовият министър смята, че държавата трябва да разполага с достатъчно голям фискален резерв, който да позволи на правителството да реагира адекватно на всички предизвикателства, свързани с въпросната оценка. Точно по това съображение като буфер е заложено вземането на близо 2.2 млрд. лв. нов, допълнителен дълг над необходимите за финансиране на дефицита и на стари дългове 3.1 млрд. лева. С тези 2.2 млрд. лв. ще бъде увеличен фискалният резерв и ако не се наложи да бъдат използвани през 2016-а, с тях ще се финансира дефицитът през следващи години? Което ще позволи на правителството да намали размера на дълга, който ще му се налага  да вземе. А може и въобще да се размине с нов дълг през 2017-а и 2018-а. 

Опозицията прие да обсъжда темата професионално, но точно тогава депутат от ГЕРБ предложи дебатите да бъдат преустановени и предизвика взрив от популистки изказвания от опозицията. Разбира се, от това не последва нито една промяна в бюджетните числа. Така Законът за държавния бюджет бе приет в късните часове на 2 декември. Той не предлага стимули за икономиката, но поне съдържа предпоставки да й осигури стабилна среда, ако бъде изпълнен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст