Когато банка гръмне, как мярата заглъхва

Георги Кадиев

Че погромът над Корпоративна търговска банка (КТБ) е неизчерпаем източник на управленско лицемерие се убедихме хилядократно. На какво ли не се нагледахме и наслушахме, какви ли гузни съвести не демонстрираха безпределната си арогантност? И така ще е още дълго време преди драмата да отшуми. Някои неща напомнят обаче, че комбинацията от полуистини, полумерки и полуправосъдие гарантира на глупостта и безхаберието статута на постоянна величина.

Завчера довчерашният червен депутат и неуспял кандидат-кмет на София Георги Кадиев внесе в Народното събрание законопроект, с който предлага връщане на специалния състав в Наказателния кодекс за отпускане на необезпечени кредити. Дали се е сетил за това, откакто е независим, или го е мислел и преди, не е ясно. Ясно е обаче, че фалитът на КТБ има водеща роля за тази инициатива. Кадиев дори разширява наказателната отговорност в тези случаи, предлагайки тя да бъде носено както от кредитодателя, така и от кредитополучателя. А уж не беше луд оня, който яде баницата. 

Сегашният прочит на парламентарните стенограми от ноември 2001 г., отразяващи дебата по премахването на този текст, е крайно любопитен. От него излиза, че грабежът е заложен като истинска мина още тогава от парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС с активното лобиране на бившия гуверньор Иван Искров. Те "прегазват" съпротивата на тогавашното ОДС с аргумента, че възможността банкерите да бъдат съдени за отпуснати лоши кредити връзва ръцете им в кредитирането и спъва икономиката. Спорът за отговорността на банкерите при сключване на неизгодна сделка във вид на ненадлежно обезпечен кредит, който не бива върнат, изглеждаше решен в полза на пазарните механизми и свободата на гражданския оборот. 

Ако сега спорът се поднови, ще чуем и аргумента "опит за връщане на комунизма". С право, защото предложеното от Кадиев мирише отдалеч на популизъм. На първо място, защото в мотивите си той избягва старателно най-важната, голямата истина. Тя е, че разбойническото фалиране на КТБ стана със заговор отвън, в който нямаше нищо пазарно, а държавата се оказа маша на задкулисието. И преди това прокуратурата можеше да проверява и разследва лошите кредити, тъй като основният текст за сключване на неизгодни сделки си съществуваше през цялото време. Но защо ли не си и помисляше да го прави, макар че лоши кредити винаги е имало?

Представете си след всичко извършено от прокуратурата за предизвикване на най-тежкия банков и финансов срив след краха на цялата система по Виденово време тя да получи правото на произволни удари срещу всяка банка въз основа на преценката й за размера на обезпеченията по отпуснатите кредити. Не знам как го вижда Кадиев, но изглежда направо налудничаво. Държавно обвинение, работещо безотказно по поръчка на онези, които унищожиха систематично, брутално и безнаказано самото понятие за държавност, може да преценява единствено изгодността на сделките, сключвани от него в разрез със закона. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст