Голямото конституционно надцакване

Политиците явно намериха начин да "прескочат" препоръката на Венецианската комисия членовете от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да бъдат избирани с такова мнозинство, което да не позволява те да бъдат партийно зависими. Това означава, че и в следващия ВСС, когато и да бъде сформиран той, партиите отново ще имат "свои хора", които ще прокарват чужди на съдебната власт интереси и влияния.

Как се случи това? Лесно и тихомълком. След като почти всички политически сили шумно биха тъпана, че искат следващият ВСС да бъде избиран прозрачно и с квалифицирано мнозинство, във временната парламентарна комисия за промяна в конституцията този въпрос беше дискутиран повече от схематично и вяло. Така в четвъртък (3 декември) при второто четене на промените в основния закон комисията подкрепи следното предложение: парламентарната квота да се избира с мнозинство от 2/3 от народните представители. Само че в него липсва думичката "всички". А тя е важна, защото всъщност "заковава" мнозинството, което е нужно за избора на членове на ВСС.

Да поясним: когато се каже, че един избор се прави с гласовете на 2/3 от всички (240 на брой) народни представители, това означава, че за одобряването на всяка кандидатура ще са нужни 180 депутати, които да я подкрепят. А когато липсва думата "всички", ще е възможно членовете на ВСС да бъдат избирани дори и само с 80 гласа – зависи от това колко депутати ще благоволят да влязат в пленарната зала.

Предложението мина точно в този вид и без никакви сериозни дебати във временната комисия. Въпреки че депутатът Петър Славов от Реформаторския блок беше внесъл редакция на този текст, която съдържаше така важната думичка "всички". А липсата на обсъждане по такъв ключов  въпрос обикновено означава, че между политиците вече е постигнат поредният "исторически компромис". Затова и изненади при последващото гласуване в пленарната зала надали ще има – текстът най-вероятно ще бъде приет в този вид.

Ако това се случи обаче, дефинираното по този начин мнозинство за избиране на парламентарната квота във ВСС повече няма да може да бъде поправено – нито със Закона за съдебната власт, който не може да "дописва" нормите в конституцията, нито по друг начин. А изборът и на следващите членове на ВСС пак ще зависи повече от политическите връзки, отколкото от каквито и да било професионални или морални критерии.

С призива да се запази балансът между властите комисията отхвърли и други идеи, целящи да намалят политическото вмешателство в съдебната власт. Така например категорично беше отхвърлено предложението само двете бъдещи отделни колегии на ВСС – съдийската и прокурорската, да имат право да издигат кандидатури за "големите" в съдебната власт – за председателите на ВКС, на ВАС и на главен прокурор. Мнозинството очевидно възприе тезата на председателя на временната комисия Димитър Лазаров, че министърът на правосъдието също трябва да може да издига такива кандидатури. Колегиите не получиха и възможност да прекратяват предсрочно правомощията на провинил се пред закона свой член – това право бе предоставено само на пленума на ВСС. Комисията не подкрепи и предложението с имуществото на съдебната власт да се разпорежда не министърът, а ВСС.

Най-щекотливият въпрос – за разпределението на "парламентарната квота" от 11 членове на ВСС между бъдещите – вече отделни съдийска и прокурорска колегии, очевидно ще се решава изцяло в пленарната зала. Защото в четвъртък комисията изненадващо реши да подкрепи и друго, различно от постигнатото с прословутия "исторически компромис" първоначално разпределение. Да поясним: след инфарктни преговори преди внасянето на конституционните промени партиите се разбраха бъдещите две колегии да бъдат разпределени така: съдиийската да бъде от 13 членове, от които пет да са избрани от Народното събрание, а прокурорската да е от 12 души. От тях отново шест да са от "парламентарната квота". За да не остава прокурорската квота под силно политическо влияние, от АБВ предложиха друг състав на колегиите: 14-членна съдийска колегия, в която шестима свои представители ще праща НС и 11-членна прокурорска, в която парламентарната квота ще е от петима представители. С други думи, увеличиха "политическата" квота при съдиите, а я намалиха за прокурорите. Но както каза председателят на комисията Димитър Лазаров, предложенията отново ще бъдат гласувани в пленарната зала, а как ще звучат след това – никой не може да каже.

В пленарната зала ще се реши окончателно тайно или явно ще гласуват бъдещите кадровици във ВСС. След объркване и прегласуване депутатите в комисията се разделиха точно наполовина по този въпрос: резултатът беше 7:7.

А иначе самото заседание премина в "шеги и закачки". Първо се оказа, че депутатите изобщо не знаят какво ще се случи с отхвърлените от тях предложения – ще бъдат ли внесени все пак за обсъждане в залата, или не. После пък председателят на БСП Михаил Миков показно отказа да гласува, защото според него комисията си "самоподценявала интелекта", като подлагала на вот вече отхвърлени като недопустими предложения. Миков размисли само веднъж и все пак реши да гласува, но колкото да заяви, че е "против" едно обикновено редакционно предложение на бившия си съпартиец Георги Кадиев. В края на проточилото се близо 5 часа заседание депутатите вече бяха толкова изнурени от членове и алинеи, че по почти всяко предложение се гласуваше по два и три пъти, защото все някой не беше наясно какво точно се случва в момента.

Що се отнася до дебатите – те почти не предизвикаха страсти. Дори у Волен Сидеров, който дойде, за да представи лично предложението на "Атака" да се въведе процедура за импийчмънт на главния прокурор и за шефовете на върховните съдилища. "Има много актуални подробности, които подкрепят това предложение и необходимостта то да се приеме: скандалните разкрития около изявленията на една съдийка, която заяви пред етичната комисия на ВСС, че има намеса в работата по съдебни дела. Да не изчакваме и други такива случаи, това е промяна, която ще постави под контрол главния прокурор, който и да е той", призова Сидеров. Предложението му, както се очакваше, бе отхвърлено.

Сега конституцията отива за второ четене в пленарната зала, където ще се търси следващият "исторически компромис". Той трябва да позволи хем цялото мъчително упражнение да прилича на някаква реформа, хем да не се разбутват влиянието и комфорта на партиите. Просто у нас е така.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст