Юанът – една история с щастлив край

юан

Китайските пари вече са в световния валутен елит. Изпълнителният борд на МВФ даде на 30 ноември благословията си юанът да стане петият член на валутната кошница (СПТ, т. нар. специални права на тираж) на международния кредитор. Официалното му присъединяване към останалите четири валути на СПТ (щатски долар, евро, британски паунд и японска йена) ще е на 1 октомври 2016-а с тегло 10.92% от кошницата. Което означава, че дяловите участия на сегашните парични единици ще бъдат намалени в полза на юана.

Най-ощетено от тези преизчисления ще бъде еврото, чието тегло ще слезе до 30.93% от сегашните 37.4 процента. Корекцията при щатския долар е козметична – от 41.9 на 41.73 процента. Делът на йената се свива от 9.4% на 8.33%, а на британския паунд – от 11.3 на 8.09 процента. С други думи, китайската валута се нарежда преди японската и английската по тежестта си в т. нар. кошница на СПТ.

Включването на юана във валутната кошница на МВФ е огромен успех за въведената след Втората световна война китайска парична единица. И светъл лъч за Пекин след трудната година на забавен растеж, при падащи фондови пазари и преориентиране към пазарно определяне на валутния курс. По оценка на анализатори решението на Фонда е печеливша сделка и за Китай, и за света. И с леки опасения за еврото заради чувствително орязания му дял в СПТ и вероятността единната европейска парична единица да бъде изместена от китайската като основна алтернативна резервна валута на зелените пари. Все пак, пазарните стратези не очакват мощен капиталов приток към юана в краткосрочен план и припомнят далечната 1999-а, когато бе въведено еврото и то замени германската марка и френския франк в СПТ. Тогава мениджърите на резерви изчакаха четири години преди да започнат да насочват вложения към единната валута. Промяната на дяловете на паричните единици във валутната кошница на МВФ обаче със сигурност ще се отрази на лихвените проценти, които отделните държави плащат на международния кредитор, когато вземат заеми от него.

Часове преди решението на изпълнителния борд на МВФ за включването на китайската валута в СПТ Щатите излъчиха работна група под председателството на Майкъл Блумбърг, която да създаде в Ню Йорк клирингов център за новия член на валутната кошница. За разлика от европейските държави и Канада, американците изобщо не си направиха труда да изградят офшорен пазар за юани, защото нямаха стимули да предприемат подобна стъпка, а и до последно бяха против и блокираха всеки опит да се увеличи правото на глас на Китай или на други развиващи се пазари във Фонда. Новата реалност обаче трябва да им послужи като сигнал да се събудят и да осъзнаят, че пазарът на юани е прекалено голям, за да бъде игнориран. Особено след като през август Китайската народна банка девалвира изненадващо юана и предизвика мощни трусове на световните борси. А находчиви пазарни играчи перифразираха една стара максима: "Когато Китай (вместо САЩ) кихне, светът хваща грип".

Досега Пекин е изградил почти 20 клирингови банки по света, включително и в Лондон, Франкфурт, Париж, Сидни и Торонто. Юанът пък запазва и през октомври петата си позиция сред най-използваните валути по обем на  разплащанията в глобален аспект с пазарен дял от 1.92%, по данни на международната разплащателна система SWIFT. Водещите 15 държави и територии, осъществили входящи и изходящи плащания в юани през октомври, са Хонконг, Сингапур, Великобритания, Китай, САЩ, Тайван, Република Корея, Франция, Австралия, Япония, Германия, Люксембург, Макао, Холандия и Белгия. От тях клирингови центрове за китайските пари няма в Щатите, Япония, Холандия и Белгия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст