Всички приказки на управляващите колко важна за тях е независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се пукнаха като сапунен мехур през тази седмица. В пленарната зала депутатите от управляващото мнозинство отхвърлиха предложението на Делян Добрев от ГЕРБ и други депутати от парламентарната енергийна комисия за повишение на парите за енергийния регулатор с 1.3 млн. лева. Нищо че и Европейската комисия, и Световната банка неведнъж призоваваха за по-добра финансова обезпеченост на регулаторния орган.
"Комисията трябва да упражнява контрол върху енергийните дружества и това е в основата на постигнатото предварително съгласие от всички парламентарни групи. По-силен контрол не става без бюджет. След като всички искат КЕВР да не е само орган, който определя цени, следва да се осигури и необходимият като брой персонал, за да може да се превърне тази институция в силен контролен орган, който да следи дружествата от сектора, за да не се товари НЕК с допълнителен дефицит", заяви Мартин Димитров от Реформаторския блок, който е и заместник-председател на енергийната комисия в парламента. Таско Ерменков от БСП също подкрепи исканията за увеличаване на бюджета на регулатора, посочвайки, че не става дума само за заплати, а за обем работа. "Ако искаме да имаме контрол над производителите на енергия – отбеляза той – трябва да имаме специалисти, по-добри от тези в ЕРП-тата."
Сходна теза изказа и лидерът на Патриотите Валери Симеонов. Но срещу тях се изправи Менда Стоянова, която опонира, че след като институция като Сметната палата успява да се справи с бюджета си, трябва и КЕВР да го направи. И в крайна сметка нейните аргументи натежаха при гласуването.
Само преди месец председателят на КЕВР Иван Иванов призова за финансово обезпечаване на дейността на комисията с оглед на новите функции и отговорности, които ще изпълнява след предстоящото пълно отваряне на пазара на електроенергия. Пред депутатите в енергийната комисия той обясни, че приходите, които ведомството му прогнозно ще събере за 2016-а, са 11 405 000 лева. В същото време от Министерството на финансите са му отредили само 4 019 000 лв., което е около 30% от постъпленията.
"Комисията за енергийно и водно регулиране ясно заявява, че предвидената бюджетна рамка и респ. разходен таван не й позволяват да изпълни своите възложени от закона правомощия. Необходими са ни поне 35 нови експерти", аргументира се тогава Иванов. По думите му КЕВР има нужда от средства за основен ремонт на сградата, в която се намира, както и за въвеждането на електронно обслужване на клиентите.
Една депутатска "тесла" отнесе и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), която пък бе поискала увеличаване на бюджета си с 440 хил. лева. Според Таско Ерменков на институцията й предстоят редица важни лицензионни решения, а освен това заплатите там сега били по 500 лв., което не кореспондирало с бъдещето на ядрената енергетика. Подобно на казуса с КЕВР и в този случай става въпрос за увеличение на разходите за сметка на собствените приходи, а не за дотация.
Валентин Николов от ГЕРБ също се застъпи за повече пари за АЯР. "На агенцията й предстои издаване на лиценза за удължаване живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй". Ядреният регулатор трябва да се произнесе в съзвучие с международните практики, което изисква и ресурс за експерти. Агенцията се произнася и за разрешения за линейните ускорители в болниците, които се откриват", изтъкна бившият шеф на АЕЦ "Козлодуй". Но всички усилия не дадоха резултат.
