Невероятните 20 млн. л гориво ще са необходими за служебните коли на министерствата през 2016-а. Но това, че цените на бензина и дизела паднаха, а експертите прогнозират тенденцията да продължи и занапред, в никакъв случай няма да доведе до по-малко разходи. Дори напротив – държавата е решила да увеличи драстично харчовете си по това перо. През последните години, включително и 2015-а, същите ведомства плащаха средно по около 30 млн. лв., за да зареждат возилата си. За 2016-а обаче заложените средства са скочили с невероятните 40% и вече възлизат на 42 млн. лева. И то без в обхвата на поръчката да са включени нови институции или старите да са разширили значително автопарка си.
Явно управниците имат бол пари и не се притесняват да ги харчат, макар бюджетът на страната да е на червено. А най-доволни от тяхната щедрост би трябвало да са "Лукойл" и "Петрол". От 2011-а двете компании зареждат с гориво колите на министерствата, на десетките им подопечни агенции, комисии и други структури. И още преди да са изтекли договорите им (б.а.- това ще се случи на 31 януари 2016-а) Централният орган за обществени поръчки, чийто принципал е министърът на финансите Владислав Горанов, подписа нови споразумения с тях. Контрактите са факт от 30 ноември, като не е за пропускане и обстоятелството, че освен бензин и дизел избраните фирми ще доставят също така автокозметика и смазочни материали за автомобилите на големите чиновници. Обикновено поръчките с подобен предмет имат сравнително малка стойност (до 200 хил. лв.), тъй като са регулярни и не предизвикват интерес сред едрите риби. Само че след специално направените законови промени през 2012-а и тези "трохи" ще отидат при основните играчи. Всъщност при хилядите превозни средства, стопанисвани от държавата, пак става дума за значителни суми.
42 млн. лв. ще струват бензинът и дизелът за служебните коли на властта през 2016 година. Но колкото и впечатляваща да е тази сума, в нея не са включени потребностите на Народното събрание и редицата държавни комисии и агенции, които не са на подчинение на някое министерство.
Интересно е и друго – дилъри като ОМВ, "Шел", "Еко" или "Ромпетрол" въобще не са подали документи за участие в надпреварата, макар да отговарят на условията, по които държавата си избира бензинджиите. В последния търг нямаше условие за реализиран оборот или доход от дейността на кандидатите. Липсваше и познатия от близкото минало критерий за определен брой изпълнени договори за доставка на гориво чрез карти за безналично плащане. Наред с това от 23 на 17 бяха редуцирани областните градове, в които претендентите за спечелване на наддаването бе необходимо да имат бензиностанции. Без значение за класирането беше и броят на притежаваните търговски обекти. Очакваше се всички тези дребни на пръв поглед неща да отворят вратата към държавните пари дори и на новоизлюпени търговци, но това не се случи. Вероятна причина за слабия интерес към иначе апетитната поръчка е нежеланието на останалите фирми да си имат вземане-даване с ведомствата заради забавените плащания и тежката бюрокрация.
Внимание заслужават и цените, на които чиновниците ще зареждат колите си. Според условията на конкурса именно предложената отстъпка от актуалната за съответния ден цена на бензина и дизела е била единственият параметър, по който се класират офертите. В случая кандидатите трябваше да дадат минимум 2% отстъпка (4 стотинки на литър при сегашните цени) – толкова, колкото получава всеки шофьор, притежаващ карта за лоялен клиент от която и да е верига бензиностанции. Вестник "БАНКЕРЪ" научи, че "Лукойл" и "Петрол" не са се престарали в офертите си към държавата. Предложението на първата компания е да даде намаление от 2.2%, а втората – 2.1 на сто. Но при огромните количества, които ще купи държавата (над 20 млн. литра), тези намаления изглеждат твърде скромни. А и нали логиката на Централния орган за обществени поръчки бе да се постигне т. нар. икономия от мащаба?
Още по-интересното е, че макар и скромна, отстъпката невинаги се използва от чиновниците. Редица институции съвсем спокойно заобикалят рамковите споразумения и си поръчват бензин и дизел директно през Софийската стокова борса, с което се обезсмисля провеждането на централизираните поръчки. Най-активно на борсата търгуват министерствата на вътрешните работи и на отбраната, които са и най-големите потребители в държавата. По тази схема те поръчват специализирани горива (за самолети, кораби и др. машини), които не попадат в обхвата на рамковото споразумение, но при някои сделки се "промъкват" и значителни количества автомобилен бензин и дизел.
Колкото до това, кое министерство колко навърта на колонките, "БАНКЕРЪ" установи, че безспорен лидер по разходи за гориво е МВР. От началото на тази година досега то има поръчки за сумата от близо 24 млн. лева. Парите са разпределени между "Лукойл" и "Петрол" в съотношение почти 2:1. При контрактите с останалите ведомства положението е по-различно, като "Петрол" изпреварва конкурента си.