Депутатите ощастливиха тази седмица силовите ведомства, като приеха бюджетите им за следващата година. В портфейла на МВР ще влезе колосалната сума от 1 126 977 000 лв., от които за действията по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред са предвидени 628 856 000 лева. За политика в областта на защитата на границите и контрола на миграционните процеси ще отидат 161 646 000 лв., за политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации – 193 502 000 лв., и за политика в областта на управлението и развитието на системата на МВР – 142 973 000 лева.
Приемането на бюджета на вътрешното министерство очаквано не мина гладко. Според червените депутати структурирането на парите на МВР за 2016 г. по нищо не се различава от бюджетите отпреди 20 години. Красимир Янков от БСП не видя в него да е отразена политиката за реформиране на ведомството. "От проектобюджета не личи каква реформа ще се прави и ще се прави ли въобще, какви са нейните приоритети и цели. А реформа, която не е отразена във финансови параметри, е невъзможна", обяви той от парламентарната трибуна. Според него структурата на бюджета не отговаря на приоритета на деня – справянето с бежанския проблем. Не е ясно също как с тези пари МВР ще развива и внедрява информационни технологии. Той посочи, че не е ясно защо след като тази дейност се прехвърля в новото държавно предприятие, се предвиждат средства за тази цел в бюджета на МВР.
И докато парите на МВР отприщиха вълна от критика, обсъждането на бюджета на ДАНС заприлича на залагане на рулетка. Димитър Лазаров от ГЕРБ предложи да се отпуснат на агентите допълнително още 2 млн. лева. Народните представители от АБВ вдигнаха мизата, като настояха ДАНС да получи 4 млн. лв. повече. Червените ги удариха оземи, като внесоха предложение бюджетът на агентите да се вдигне с 10 милиона. Залозите обаче опряха в тавана след предложението на ДПС – хората от движението на практика доказаха, че ДАНС им е любимата агенция, и предложиха отгоре цели… 40 млн. лева. В крайна сметка от 112 гласували, 79 "за", 16 "против" и 17 "въздържали се", беше прието догодина агенцията да разполага с 97 324 000 лева.
Изводът от обсъжданията на двата бюджета е, че депутатите са наясно с основните заплахи за националната сигурност, но още по-видима е мизерията в държавната хазна. Превенцията на тероризма и овладяването на бежанската вълна бяха в центъра на дискусиите, но повече пари за двата приоритета в работата на службите няма откъде да се намерят. Това на практика означава, че и през следващата година службите ни ще работят на принципа "пари нема – действай". Същата ще е финансовата съдба и на разузнавателната ни служба. С 87 гласа "за", 16 – "против" и 12 – "въздържал се", депутатите отпуснаха на Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР) 20 700 000 лева.
Приемането на бюджетите на силовите ведомства съвпадна с разнищването на историята със съмнителния микробус, открит във вторник (1 декември) на паркинга на Терминал 1 на "Летище София". Колата предизвика вниманието на службите, след като патрул на "Гранична полиция" обхождал района и следово куче реагирало на взривно вещество, минавайки покрай него. Бусът е бил проверен и с мобилно устройство, което реагирало по същия начин. След това на място пристигна екип на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) с второ служебно куче, специално обучено за разкриване на взривни устройства. Бомба обаче не беше открита. Главният секретар на МВР Георги Костов допусна, че е възможно някой от намерените предмети в буса да е бил в досег с взривно вещество.
Въпреки че не бе открита бомба, МВР тръгна по следите на двама граждани от бивша съветска република, които са пътували с буса. Както обясни Костов, те са с рисков профил. Чужденците са влезли в България през ГКПП "Капитан Андреево" преди три дни, имали са ден и половина престой в Бургас, а след това са отишли в София, откъдето са напуснали страната – единият с двупосочен билет за Брюксел, а вторият – за бивша държава от СССР. В четвъртък (3 декември) единият от мъжете, докарали съмнителния бус на летището, кацна на българска земя и бе отведен за разпит в полицията. По първоначална информация той е амбулантен търговец и се казва Арташес Тигранян, на 41 години. Той живее в Белгия, където се занимава с бизнес с козметика. Пътувал е до Брюксел, за да оправи документи, заради които не са го пускали да натовари стоката си на кораб.
Експерти коментират действията на двамата чужденци като тест за българските служби в ситуация на терористична заплаха. Първоначалната реакция на властите показва, че службите ни все още не са готови ефективно да работят при извънредна ситуация. Според експертите не са задействани планове за спешна евакуация, липсват контролирани канали за извеждане на хората от района. Службите са допуснали бусът да остане на мястото си необяснимо дълго време, без да му се обърне внимание. Освен това след откриването му не е бил отцепен обезопасителен периметър, така че в близост от 150 м да няма никой, включително и журналисти. Очевидно единствената бърза и ефективна реакция е тази на следовите кучета, които заслужиха по една пържола, както би рекъл премиерът Бойко Борисов. Ако обаче разчитаме само на тях, тогава ни е спукана работата. Очевидно е, че национална сигурност на цена на една мешана скара ще ни докара не само киселини, но и големи проблеми…
МВР получи още пари за ядрени детектори
Правителството одобри тази седмица допълнителни разходи по бюджета на МВР в размер на 800 000 лв., които са предвидени в централния бюджет. Те са предназначени за възстановяване на митническите сборове и ДДС за доставена техника в изпълнение на Меморандума за разбирателство между МВР на България и Департамента по енергетика на САЩ за сътрудничество в преодоляването на незаконния трафик на ядрени и други радиоактивни материали.
Департаментът по енергетика, чрез Националната администрация за ядрена безопасност, е осигурил на МВР безвъзмездна техническа помощ под формата на оборудване и материали, които се използват за детекция и пресичане на незаконен трафик на специален ядрен материал и друг радиоактивен материал на ГКПП-та, съвместно определени от ДЕ и МВР. Техническата помощ включва доставка и инсталиране на оборудване, пригодено за условията в пунктовете за митнически контрол и други избрани точки в страната. В нея влиза и доставка на резервни части, апаратура за тестване и обучение за правилно функциониране, използване и поддържане на доставеното оборудване.
Изпълнението на програмата е стартирало през 2009 година. Монтирането на сензори за откриване на ядрени и радиоактивни материали освен това е посочено в Шенгенски каталог на Европейския съюз (ЕС) за граничния контрол по външните граници и е важно за техническата готовност на страната ни за присъединяване към Шенгенското пространство.
