Европейската централна банка разочарова за пореден път пазарните играчи с половинчатите корекции на текущата програма за покупка на активи (основно правителствени облигации) в размер на 60 млрд. евро на месец с цел да подкрепи стопанството на еврозоната. Те включват удължаване на срока на действие на схемата поне до края на март 2017-а (вместо до 30 септември 2016-а), с което общият й обем набъбва до 1.5 трлн. евро (при предварително планирани 1.1 трлн. евро). Предвижда се още обогатяването й с нови видове ценни книжа, включително и дълг на общински и регионални управи и реинвестиране на средствата от плащанията по главниците обратно в програмата. Решенията бяха взети на поредното официално съвещание на банковия управителен съвет на 3 декември. Малко преди това банкерите понижиха от минус 0.2% на минус 0.3% лихвата по депозитите на банките в ЕЦБ.
Мнозинството анализатори очакваха много по-решителни действия от страна на председателя на институцията Марио Драги, между които увеличение на обема на месечните покупки до 75 млрд. евро и понижение на депозитната лихва поне с 0.25 процента. Драги обаче защити решенията с мотив, че "програмата е гъвкава… и винаги може да бъде коригирана". Той смята, че удължаването на срока на действието й и повторното инвестиране на главниците ще е достатъчно за качването на инфлацията и за стимулирането на растежа. Експерти от бранша пък коментират, че Драги пази "муниции" за други случаи.
ЕЦБ понижи леко и инфлационните си прогнози за 2016-а и 2017-а, като очакванията вече са за 1% увеличение на индекса на потребителските цени в еврозоната през 2016-а (вместо 1.1%) и повишение с 1.6% през 2017-а. Предвижданията за икономическия растеж пък са 1.5% през тази година, 1.7% през идната и 1.9% през 2017-а.
Плахите промени съвсем логично подкрепиха еврото, което скочи с повече от 3 цента към щатския долар и в късните следобедни часове на 3 декември единната европейска валута се разменяше срещу грубо 1.09 щ. долара.
Два дни преди съвещанието на европейските централни банкери "Моргън Стенли" публикува индикатор, базиран на търговските сделки на финансовите пазари. Той показва, че ЕЦБ няма да повиши основната лихва на еврозоната до ноември 2018-а. А 22% от анкетираните от агенция "Блумбърг" икономисти смятат, че Драги няма да постигне инфлационните си цели до приключването на седемгодишния му мандат. Най-песимистично настроени са експертите от "Сосиете женерал", които прогнозират, че председателят на ЕЦБ ще се оттегли от поста си след четири години (на 72-годишна възраст), без да е направил нито едно лихвено увеличение.
Предшествениците на Драги – Жан-Клод Трише и Вим Дуйзенберг, успяха да постигнат средни годишни инфлационни равнища, съответно от 2.1 и 2 процента. Докато от началото на мандата на Драги досега инфлацията в еврозоната е средно 1.2% и няма никакви изгледи да достигне мечтаните малко под 2% в обозримо бъдеще.
Същевременно, публикуваните през седмицата фундаментални показатели на блока на еврото потвърждават нееднаквата скорост на икономическо възстановяване на страните членки на общността. Индексът, следящ активността в индустриалния бранш на еврорегиона, се е повишил през ноември до 52.8 пункта срещу 52.3 месец по-рано. Растеж отчитат Германия, Италия и Испания, докато индексът на Франция е останал без промяна спрямо октомври. В Гърция пък показателят остава под 50 пункта, което е белег за спад. Октомврийската безработица в еврозоната се е понижила до 10.7%, а в Германия тя е паднала до 6.3% – най-ниското равнище след обединението на страната.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много оживен. Средният дневен валутен оборот достигна 3735 млн. евро (7305 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.64% дял от купената и продадена валута.
