С постигнатите рекордни резултати на първия тур на регионалните избори във Франция на 6 декември крайнодясната партия "Национален фронт" даде заявка за разбиване на сегашния партиен модел в страната. Наистина, окончателният резултат от гласуването ще бъде оформен на 13 декември, но вече е ясно, че Социалистическата партия на президента Франсоа Оланд е претърпяла поражение. За сметка на това "Националният фронт" постигна най-големия успех в историята си – избирателите поставиха партията на първо място, като й отредиха почти 28% от вота. На второ място се класира дясноцентристката партия "Републиканците" на бившия президент и настоящ опозиционен лидер Никола Саркози с близо 27%, а трети останаха социалистите с 23% и макар че разликата между трите формации не е значителна, нито успехът на крайнодесните, нито поражението на левицата подлежат на съмнение.
"Националният фронт" води в шест от 13-те региона, което даде основание на Марин Льо Пен да обяви, че той вече е първа политическа сила във Франция. Независимо дали тя е права, или подценява потенциала на съперниците си да мобилизират електората си за втория тур, едно е безспорно – френските гласоподаватели са на път да отхвърлят партиите на статуквото, привлечени от национализма и антиимиграционната линия, предлагани от крайнодесните.
"Избирателите започнаха да виждат в "Националния фронт" алтернатива на републиканците и социалистите, трети възможен път", коментира политологът Ив-Мари Кан пред агенция "Блумбърг". При все че в гласуването за Льо Пен има протестен елемент, значителна част от французите искат да дадат доверието си на политици, които отговарят на очакванията им за икономиката, сигурността, имиграцията и идентичността – и на първо място за антиислямизма, изтъква експертът.
Свидетелство за стабилния възход на "Националния фронт" са и резултатите му от предишните избори – на президентския вот през 2012-а Марин Льо Пен се класира трета с резултат, близък до този на подгласника Никола Саркози, на общинските избори през 2014-а също получи стабилна подкрепа, а на вота за Европарламент през същата година националистите удържаха убедителна победа. Ето защо, какъвто и да е резултатът от втория тур в неделя, вече спокойно може да се смята, че във Франция е установена трипартийна система. И при запазване на сегашната политическа тенденция няма да е изненада, ако на президентските избори след година и половина Марин Льо Пен се класира за балотажа с високи шансове да стане следващият домакин на Елисейския дворец.
Всъщност нещо подобно вече се е случвало през 2002-ра, когато основателят на "Националния фронт" и баща на днешната му водачка – Жан-Мари Льо Пен, избута на първия тур кандидата на социалистите и се изправи на втория тур срещу президента Жак Ширак. И тогава, както и сега водещите френски вестници излязоха със заглавието "Шок!", а левицата – както и сега – призова поддръжниците си да подкрепят на втория тур десницата, за да бъде препречен пътят на крайнодесните. В онези времена ходът се оказа ефективен – на балотажа Жак Ширак буквално помете Льо Пен с 82% от вота. Но днес ситуацията е по-различна. Ако през 2002-ра "Националният фронт" бе политически парий, извънсистемна сила, сега, благодарение на лидерката му, е съществена част от политическата система.
За разлика от баща си, Марин се фокусира върху реториката срещу лошата икономическа политика, имигрантите и заплахата от радикалния ислям – все теми, по които французите са все по-чувствителни и по които днешните френски управляващи демонстрират безпомощност. Със сигурност терористичните атаки от 13 ноември допринесоха за успеха на националистите на регионалния вот, но е показателно и това, че те се представиха най-добре не в окървавения Париж, а в шестте френски региона с най-висока безработица.
Възходът на "Националния фронт" се очертава не като изолирано явление, а като част от общия процес на въздигане на европейските извънсистемни партии. Обединени от национализма и евроскептицизма (преди няколко месеца Льо Пен обеща, че ще извади Франция от ЕС), те набират все по-голяма популярност. В Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Австрия, Швейцария десните националисти водят в проучванията за обществена подкрепа. Ако към тях прибавим правителствата на Виктор Орбан в Унгария и на водената от Ярослав Качински формация "Закон и справедливост" в Полша, както и на левите, но също извънсистемни Милош Земан в Чехия и Роберт Фицо в Словакия, получаваме една обща картина на възход на разочарованите от ЕС.
Тенденцията все повече се засилва и единственият въпрос е дали Европа все още може да направи нещо, за да я обърне?
