Напрегнати преговори, компромиси в последната минута, викове на радост, подсвирквания, сълзи и прегръдки съпътстваха продължилата повече от две седмици среща за климата в Париж. Представители на 195 страни постигнаха в столицата на Петата република споразумение, определено доста преждевременно като "историческо, устойчиво и амбициозно". Основните точки в текста са мерките за ограничаване на затоплянето на планетата до 2 градуса и дори до градус и половина в сравнение с времето на Индустриалната революция през XVIII век. До 2020-а ще бъде осигурено и финансиране от 100 млрд. долара годишно за бедните страни, за да им се помогне да намалят емисиите си и да се справят с ефектите от екстремните промени в околната среда.
Като при всеки международен компромис обаче постигнатите договорености съвсем не са перфектни. Да речем, таванът на емисиите парникови газове все още не е строго фиксиран. По настояване на САЩ задълженията на развитите държави за намаляване на "вредните емисии в общоикономически план" бяха описани с пожелателен характер, като думичката "ще" бе заменена в последния момент с "трябва да". Предложението на Боливия за създаване на международен трибунал, който да има правомощия да принуждава страните, подписали споразумението, да го спазват, беше отхвърлено. Така като единствена санкция остана на всеки пет години да се прави ревизия на мерките, предприети от всяка една държава и да се оценява нейният принос в борбата с климатичните промени.
Бедните също има от какво да се опасяват – дали средствата, които ще им бъдат отпуснати, ще им стигнат, за да изпълнят поетите обещания? С две думи, твърде вероятно е тънката червена линия да бъде престъпена и да се стигне до затопляне с 2.7 до 3 градуса, след което негативните последици като суша, наводнения и увеличаване на морското равнище ще станат катастрофални и необратими.
Покрай фанфарите на заден план останаха някои наистина твърде важни моменти. Съветникът на президента на Никарагуа Пол Оквист обърна внимание, че се отнемат правата на днешните и бъдещите поколения да търсят отговорност и обезпечения за загубите, понесени от тях в резултат на Парижкото споразумението, а и за действията на развитите страни през последните два века. След края на срещата той добави, че неговата държава няма да ратифицира документа, който не може да предпази света от повишение на температурата с над три градуса. Еквадор и Боливия също изразиха своите резерви към него.
Как ще постъпят недоволните ще стане ясно догодина. През седмицата генералният секретар на ООН Бан Ки Мун покани световните лидери да сложат подписите си под договора на 22 април – Деня на Земята. Международната организация ще проведе на 5 и 6 май среща на високо равнище, за да бъде обсъдено прилагането на новите мерки.
Къде е България в цялата тази картинка? Като член на Европейския съюз ние и сега имаме строго разписани ангажименти за намаляване на емисиите парникови газове, които промишлените ни инсталации отделят в атмосферата. При това се справяме повече от успешно. Страната е една от малкото в ЕС, които вече са изпълнили целите си до 2020 г. за дял на възобновяемите енергийни източници в производството на ток, енергийната ефективност и намаляване на парниковите газове спрямо 1990-а. Делът на електроенергията от вятър, слънце и вода е 19 на сто при заложени 16 процента. През отиващата си година сме получили 224 млн. лв. от продажбата на въглеродни емисии на проведените търгове в общността и още 1.7 млн. лв. от продажбата на авиационни квоти. Част от тези средства могат да се използват за ограничаване на изменението на климата, а останалите – за закърпването на енергийната система.
При всички положения постигнатото в Париж не бива да се подценява. То със сигурност ще даде още по-сериозен тласък на нисковъглеродната индустрия. Тоест ще имаме по-голям пазар за електромобили, интелигентните системи, пасивни къщи, за производство на светодиодно осветление, високоефективни печки, пелети, компоненти за соларната индустрия, термостати, съвременни строителни материали и т.н.
