Не сме тъпи, ама нищо не разбираме

Министерския съвет - заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ивайло Калфин

Царе сме в (не)умението си да черпим от чуждестранния опит. Както каза един посланик на държава от Изтока, преживяваща икономически бум: "Срещам се с вашите министри и бизнес организации, обсъждаме двустранни проекти, те ми кимат одобрително и казват – Да, да!. А накрая – нищо."

Социалният министър Ивайло Калфин уж е много активен, овърша половин Европа, за да разбере как германците се справят с младежката безработица, как швейцарците са организирали дуалната си система за обучение и стажове или как Испания осигурява работа на хората с увреждания. Но видими резултати няма. Нещо повече, преди седмица Институтът за модерни политики "ни зарадва" с поредния доклад на тема: "Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 година". От него става ясно, че живеещите в България затъват все по-дълбоко в блатото на бедността, увеличава се рискът за хората с ниски доходи да изпаднат по социалната стълбица, елиминира се свободният достъп до здравеопазване и се задълбочава комерсиализирането на образователната система. Оказа се, че има повече гладни българи, отколкото по време на кризата през 1990-а, когато щандовете на магазините бяха празни, а токът ту светваше, ту гаснеше на общо основание.

От срещата пък между министър Калфин и министър-председателя на Федерация Валония-Брюксел  Руди Демот се разбра, че подписваме двустранно споразумение, и белгийците ще ни учат как да използваме ваучерите за помощ в дома, как да задържим на работа хората в предпенсионна възраст и да върнем на пазара трайно безработните. Ние пък ще "контраатакуваме" с новите еднодневни трудови договори, които според правителството са се оказали много успешна инициатива.

Прословутите ваучери за услуги в дома ще влязат в сила от 1 януари 2016-а. Но схемата е толкова "овъртолена", че работодатели и безработни ще се видят в приключение. На практика всеки, който има нужда, ще може да си купи по интернет ваучер за домашни услуги с валидност 2 часа, детегледачка за 4 часа или за помощ на инвалид за 6 часа. За да няма злоупотреби, общо от трите вида могат да бъдат купени до 1584 ваучера на година, като хартийките ще важат само в работни дни. При минимална заплата от 420 лв. един ваучер следва да струва около 5 лв., колкото е най-ниската надница за 2 часа работа. След като работникът "осребри" купона, ще получи два пъти повече пари – към 10 лв., плюс още около левче включени социални осигуровки и транспортни разходи. Така изниква първият проблем. Ако трайно безработен реши да си вземе 100 ваучера на месец, за да изкара 500 лв., откъде ще вземе пари, за да ги плати?

За разлика от Белгия, в България социални помощи се получават до шест месеца. След това безработните остават на произвола на съдбата. Сега ще трябва и да си платят, за да работят, което е нонсенс. Ами ако вземат пари на заем, за да си купят ваучери и никой не ги наеме? Другата простотия е, че с ваучерите не могат да се наемат близки или роднини на човека, който ги е закупил. Тоест нашите управници смятат, че е по-добре някой непознат да ти гледа бебето вместо близък. А и какво става в случаите, когато клиентът не е доволен от услугата? Да каже Белгия…

Що се отнася до "трудоустрояването" на безработните над 50-годишна възраст, тази плоча се върти поне от десет години и звучи все по-фалшиво.

Икономическият локомотив на Европа – Германия, отдавна се мъчи да ни тегли в правилната посока. Я министър Калфин ще отиде в Берлин да разучи тяхната система на ТЕЛК, я хората да ни покажат как да се справим с младежката безработица. С целия този чуждестранен опит зад гърба ни от Международния валутен фонд неотдавна ни напомниха, че е крайно време да си реформираме нашия ТЕЛК и да ограничим злоупотребите с инвалидни пенсии, за да не се минира ръстът на и без това "умрялата" ни икономика.

Германия, барабар с Австрия и Швейцария, цяла година ни набиват в главите как да организираме професионалното обучение в училищата. И немалко пари в пилотни проекти наляха. Но нито бизнесът, нито училищата са готови за дуалната система. Учителите смятат, че бизнесът е незаинтересован да наема младежите, ще има проблем с финансирането на процеса, а действащата нормативна уредба ще доведе до много дефекти. Законодателството не се харесва и на работодателите, които пък смятат, че учениците са немотивирани.,

Испански експерти от регион Галиция ни разкриха как се справят със "защитената заетост" на хората с увреждания. Само че и в тази насока сме зациклили здраво. Било защото ни е такава неудачна породата или пък не умеят да ни обясняват популярно.

Безспорният хит обаче е гостуването ни в Италия по проекта "Транснационална мрежа за подкрепа на децата и семействата и деинституционализация на грижата за деца". Заместник социалният министър Лазар Лазаров обясни на италианските експерти, че политиките за децата и семейството са едни от водещите приоритети на нашето правителството. Италианците може и да са му повярвали, но незнайно защо в споменатия доклад на Института за модерни политики пише за "замразяване на редица социални плащания, сред които месечни помощи за деца, обезщетение за отглеждане на дете от една до две години, месечна добавка за деца с увреждания, годишна квота за ваучери за храна на работещи, помощ за първокласници, средномесечен доход за право на семейни помощи, еднократна помощ при бременност и раждане, помощ за дете с трайни увреждания, размер на обезщетението за безработица…" Ако това е държава, грижеща се за децата и семействата, здраве му кажи и си плюй в пазвата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст