Г-н Ганев, как ще запомним отиващата си 2015 година?
– Годината ще се запомни с един процес на постепенна стабилизация на управлението по няколко линии. Първата е, че управлението започна с много крехка парламентарна конфигурация и почти при всяко едно леко движение, леко несъгласие от партньорите на ГЕРБ, буквално цялата държава се разтърсваше. В края на годината виждаме, че парламентарната конфигурация е стабилна и не се поставя въпросът дали премиерът Бойко Борисов ще падне от власт, ако някой от партньорите се оттегли. Нещо повече, Борисов разполага и с резервно колело в парламента в лицето на парламентарната група на "Български демократичен център", защото при предсрочни парламентарни избори тези хора няма да станат депутати и те са готови на всичко и с охота ще подкрепят Борисов. Стабилизацията също така бе следствие и от местните избори. ГЕРБ бетонира местната си власт за още четири години, дори нещо повече – успя да я увеличи.
Третият много важен фактор е, че през годината не се роди истинска опозиция. Алтернатива фактически няма, тъй като БСП така и не успя да влезе в своята опозиционна роля. Тя бе аморфна опозиционна сила. За ДПС дори не може да става дума, че е опозиционна формация, защото при важните гласувания "играеше" в парламента с ГЕРБ.
Все пак има ли възможност за нови предсрочни парламентарни избори?
– Видя се, че има много сериозни вътрешни конфликти между отделните партньори на ГЕРБ. И в Реформаторския блок, който вече не съществува в този му вид, в който го познаваме, и в Патриотичния фронт между ВМРО и НФСБ, дори в АБВ се видя, че между лидера и парламентарната група имаше напрежение около гласуване на заема. Тази вътрешна конкуренция в отделните партньори на ГЕРБ породи стабилност не за друго, а защото премиерът Бойко Борисов можеше добре да "играе" с тях. Той имаше диалог с всеки поотделно.
Ако можем да говорим за предсрочни парламентарни избори те могат да бъдат предизвикани само и единствено от ГЕРБ. Ясно се вижда, че тази част от реформаторите, която остана да подкрепя правителството няма намерение да си тръгва, не се виждат и индикации в Патриотичния фронт, нито пък в АБВ.
Предсрочни парламентарни избори са възможни да бъдат с президентските, но това ще е единствено и само по решение на Борисов. А такова решение все още не е взето. Големият въпрос е дали в първата година на 2016 година добрите новини ще доминират. Ако Борисов прецени, че има стабилна перспектива начело на правителството няма да прави резки движения. Ако ли не, кандидатурата му за президентските избори е много вероятна.
Кои бяха най-важните събития тази година?
– Без никакво съмнение най-важното събитие през годината бе конфликтът в Сирия. Това доведе до няколко ключови неща. На първо място връщането на глобалната роля на Русия на международната сцена. На второ място ясно се видя, че Европа бе поставена на колене пак заради Сирия, но този път заради бежанската криза. Събитието на годината за Европа е бежанската криза, защото тя показа слабостта на Европа. Позволете ми да направя един паралел – ЕС реагира на икономическата криза с повече Европа, подписа се фискален пакт, направи се банков съюз, богатите държави помагаха на своите по-бедни събратя като Гърция, Италия, Испания, Португалия и др. Но това, което видяхме по време на бежанската криза е, че Европа започна да реагира дезинтеграционно, с по-малко Европа. Предпочетоха се национални решения, започнаха да се строят стени, Шенген е поставен под въпрос, не малко хора поставят бъдещето на ЕС под сериозен въпрос. Точно заради бежанската криза и конфликта в Близкия изток и нагнетената международна обстановка в България избрахме стабилността пред реформите. И ако имаше две политически линии в началото на годината – едната стабилност афиширана от ГЕРБ, а другата реформи, прокламирана от Реформаторския блок, видимо в края на годината има тотална победа на стабилността над реформите.
А имаше ли изненади?
Сериозна изненада е изказването на почетния лидер на Движението за права и свободи Ахмед Доган и процесите, които започнаха с това слово. Това ще промени политическите баланси. Няма как всеки един от по-сериозните политически субекти да не започне да се съобразява с това. За никой не е тайна, че ДПС е един от най-сериозните фактори в българската политика.
Можем ли да говорим за разцепление сред редиците на Движението за права и свбоди?
Не мисля, че можем да говорим за това, а по-скоро за възможна смяна на председателя.
Как сравнявате кабинета "Борисов 1" с второто му правителство?
Има много общи черти между двете управления. Видимо Борисов заема ролята на балансьор, и в кабинета "Борисов 1", и в кабинета "Борисов 2". При първото си правителство Борисов заемаше ролята на балансьор между два лагера в ГЕРБ – от едната страна бяха хората около Цветан Цветанов, а от другата около Симеон Дянков, Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев. Тогава Борисов успешно балансираше между тях. Това, което виждаме сега е, че той отново го прави това, само че между различни партии, защото му се наложи да управлява коалиционно. Иначе като сюжети видимо се повтарят доста от нещата например строителството, откриването на пречиствателни станции, спорните зали, магистрали и т.н. До голяма степен той отговаряше за успехите, а за неуспехите по живковски, отговаряше вторият човек в партията.
А каква е разликата между "Борисов 2" и правителството "Орешарски"?
– При модела "Орешарски" имахме един слаб министър-председател, който до голяма степен се влияеше на решенията на други фигури – партийни лидери като председателят на ДПС Лютви Местан и на БСП Сергей Станишев. При кабинета на Борисов няма никакво съмнение, че най-силната фигура е министър-председателят и той опитва да балансира между различните групи.
Казахте, че БСП не е опозиция, но лидерът на "Демократи за силна България" Радан Кънев излезе в (полу)опозиция. Той обаче не бе последван от здравния министър Петър Москов…
– Радан Кънев направи силен политически ход като излезе в опозиция, което ще му донесе определен политически капитал в бъдеще. Въпросът е, че този силен ход до голяма степен бе делегитимиран от оставането на Петър Москов в управлението. Кънев не успя да капитализира максимално опозиционния си ход. Той обаче много добре си прави сметката, че кабинетът няма реална опозиция, заради насипното състояние, в което се намира БСП. Той ще се опита да се представи като истинска алтернатива на това управление. Това няма как да стане в рамките на Реформаторския блок, ако Радан Кънев и ДСБ останат в блока. Това може да стане единствено и само или чрез отделянето на ДСБ от блока и стартирането на мощна опозиционна кампания, или другият вариант, който вече се намеква – Радан Кънев да стартира нов политически субект, формиран около ДСБ.
Какво видяхме в останалите партии през годината?
– В абсолютно всяка формация, която е в парламента наблюдаваме вътрешни конфликти. В БСП много ясно си личи вътрешната опозиция срещу лидера Михаил Миков. В ДПС разделението съвсем ясно се видя, след изказването на Ахмед Доган. В АБВ имаше разделение между лидера и парламентарната група по време на гласуването на ратификацията на заема. В Патриотичния фронт има разделение между ВМРО и НФСБ, а пример за това е, че на местните избори нямаше Патриотичен фронт, а двете формации се явиха отделно на вота като бяха конкуренти за патриотичния електорат. В Реформаторския блок видимо има два лагера. От една страна "Движение България на гражданите" и СДС, които подкрепят властта, а от друга страна ДСБ. Във всички формации през годината имаше вътрешни конфликти. В ГЕРБ също. Там ясно се вижда вътрешното противоборство между Цветан Цветанов и вицепремиера Румяна Бъчварова. Това не е само персонален сблъсък, но и на лагери. Видимо след местните избори и оправдателната си присъда Цветан Цветанов отново погледна амбициозно към вътрешното министерство, като вероятно ще се опитва да се върне начело на него.
Как да тълкуваме словото на Ахмед Доган?
– Доган критикува външнополитическата линия на настоящия председател на ДПС Лютви Местан, защото е направил завой към Турция и се съобразява с интересите й. Това може да се окаже пагубно за политическата кариера на Местан.
Какво да очакваме през 2016-а?
– Догодина ще има президентски избори. За тях все още никой не е взел решение какво да прави. Нито Борисов е взел решение дали да се кандидатира за държавен глава или не, нито БСП знае как да се яви – дали да бъде в колаборация с АБВ или да бъде сама. Не мисля, че догодина победата на стабилността за сметка на реформите, ще бъде променена. Най-вероятно ще имаме реформи по сектори, но те няма да бъдат такива, които да внасят допълнително напрежение. По всичко личи, че Борисов ще бяга от подобен тип реформи. А ако ще се правят някакви, те ще са от безболезнените и меките, а приоритет ще бъде стабилността. Ако Радан Кънев направи нов политически субект, то най-нормално нещо е да се кандидатира за президент, за да може да даде начален тласък на този субект. Там може да изкара не лош резултат, което да му тресира пътя по-напред. Нещо, което например Меглена Кунева направи през 2011 година.
Димитър Ганев е политолог, докторант в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.. Бивш стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“. Участник в редица национални и международни проекти
