Понятието "съдебна реформа" у нас отдавна премина етапите на персоналните лъжи, на груповите манипулации, на колективното безхаберие и управленската наглост, зад които стоят престъпни зависимости. Публичното говорене на властта на тази тема се разминава напълно със здравия разум. Нещо повече – предполага той да претърпи разпад, за да бъдат възприети тия изказвания поне на елементарно равнище.
В разгара на данданията около петата поправка в конституцията ни премиерът Борисов обяви (тогава беше в Брюксел), че "законодателните реформи в съдебната власт ще дадат възможност в затвора да влязат крадците на коли и да се намали битовата престъпност". И изрази надежда новият правосъден министър Екатерина Захариева и наританият й предшественик Христо Иванов "заедно да продължат това, което правеше той, да има толерантност и разбиране – и те го демонстрираха в парламента". Един вид –
търсим приемственост, всички са ни нужни
А казано по друг начин – гоним си нашето и от никого не ни пука.
Представете си как Иванов (който бързо си затрая и може да цъфне на нова позиция) и Захариева запретват екипно ръкави срещу автоджамбазите, крадците и наркопласьорите. За хора с техния профил, които при това не са се занимавали и ден с наказателно правораздаване, това изглежда е по-нелепо, отколкото да видиш манекенка, която върши нещо полезно. Представяйки се като "институционален човек", Захариева описа себе си по знаменателен начин: "Позиционирам се там, където трябва да се случат нещата". Дай, Боже, всекиму да има такъв голмайсторски усет – да е на точното място в точното време и така вече няколко пъти поред. Но, моля, задръжте си небивалиците, че така реформата щяла да тръгне "на пълна скорост" – с промени в Закона за съдебната власт и процесуалните кодекси.
Запазената марка на Борисов е – когато говори (което той основно прави), да хитрува, да се хвали и да създава илюзия за проницателността си. След като отигра оставката на Христо Иванов с шампионски мач на бистришката "Витоша", премиерът обяви курс към "по-голяма наказуемост и бързина за тези, които са извършили престъпления". Пак чухме мантрата за "съществуващите от десетилетия вратички, това, което най-много трови хората – сутринта, като се събудят, колата да им е пред дома или да не разберат, че през нощта са били обрани". Но и ни беше напомнено, че "не правителството издава присъдите, не правителството внася доказателствата". Разтворихме, значи, широко
конституционната порта за съдебната реформа
сега ще затворим вратичките в законите, но повече от това не можем да направим.
Дотук популизмът е основно за вътрешна употреба. Но пак в Брюксел Борисов предложи Европейската комисия да командирова свои експерти в българския съд и в прокуратурата й, щом знае как се прави съдебна реформа. "На всеки, който не се справя, му се полага помощ. Бихме искали да ни помогнат сега в съдебната реформа със свои пратеници, те да наблюдават всяка стъпка, която правим, и да сме сигурни, че тя е в правилна посока. Това не е обидно за държавата", каза Борисов. И сподели,
че идеята му дошла наум в последния момент
но в действителност съзрявала поне от месец. А това напомня за едно друго негово изказване от края на ноември в стила на обичайните му изцепки по време на правителствените заседания.
Тогава премиерът обяви сърдито, че на тема съдебна система не желаел вече никой да му казва нищо. И развивайки тезата, че действията на кабинета водели до грубо вмешателство в независимата съдебна система, стигна до същността – предстоящия доклад на Брюксел. "Защо има доклад до правителството? Питайте защо е докладът до правителството за мониторинг? Ето този въпрос искам да го зададете официално на Европейската комисия. Доклада да си го напишат до съдебната система, до Висш съдебен съвет, до прокурор, до съдии, имаме ВКС, и те да решават какво да правят с този мониторинг. Ние нямаме роля вече там. Край!"
Съпоставката на тези взаимноизключващи се позиции сочи безпогрешно, че е в ход обработка на Европейската комисия с цел констатациите й за безвремието в съдебната ни сфера да бъдат максимално фризирани. Колкото и да говорим в последните години, че Механизмът за сътрудничество и оценка е неефективен и лесно заобиколим, докато има доклади на такъв ранг, в които се оповестяват на висок политически глас нелицеприятни за националните власти истини, той няма да е безполезен. Борисов и съветниците му отлично знаят, че с този доклад ще отидат на парламентарни и президентски избори. И тъкмо сега е моментът за финално манипулиране на съдържанието му – нещо, което няма да е труднопостижимо с оглед благосклонно-снизходителното отношение на "големите началници" към премиера.
В Брюксел отново ще намерят подходящия чиновнически изказ, с който да напишат това, което трябва, но едва ли ще изпратят свои представители "на терен". Основните проблеми са ясни отдавна и на всички, такива пратеници биха затънали бързо в
море от гилдийна съпротива, от олигархични интереси
и от липса на воля за промяна. Прекаленото и директно ангажиране с вътрешните работи на една членка носи политически рискове, които са неприемливи както за местните, така и за общностните власти. Ако работата не стане (а няма да стане, защото и двете страни не признават, че статуквото ги устройва), те ще натрупат негативи заради явната си неспособност да постигнат напредък. И сега напредък няма, но пък остава илюзията, че все някога неизбежно ще бъде постигнат.
Останалото е всекидневната действителност, която не дава каквито и да било индикации за съдебна реформа.
В последните месеци провалите по знакови дела се изсипват като лавина. Преди дни съдът в Пазарджик върна на прокуратурата за пореден път обвинителния акт по делото за радикален ислям, което трябваше да е отговорът на властта срещу "Ислямска държава". Отново диалог между глухи и слепи – прокуратурата тепърва трябвало да обяснява на обвиняемите "въз основа на кои точно факти и обстоятелства са обвинени в престъпленията, посочени в обвинителния акт; защо са обвинени, че са извършили твърдените престъпления, въз основа на кои факти и обстоятелства прокурорът ги обвинява".
Преди това Софийският градски съд ознаменува с оправдателна присъда на първа инстанция най-същественото досега дело, започнато от новосъздаденото разследващо звено "Антикорупция". Бившият секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева беше оправдана за уреждане на неправителствени организации с 200 хил. лв. в нарушение на Закона за обществените поръчки. Сигналите срещу нея бяха взети предвид едва след като в доклад на Държавния департамент на САЩ за трафика на хора беше оповестено, че страната ни за пръв път е поставена под специално наблюдение редом с Джибути, Буркина Фасо и Източен Тимур. Междувременно звеното "Антикорупция" стана за смях с няколко дела, като крие имената на разследваните магистрати и висши чиновници.
След повече от пет години съдебно производство на първа инстанция беше оправдана и бившата социална министърка Емилия Масларова. Тук обаче ръководството на държавното обвинение се сниши, оставяйки наблюдаващият прокурор Калин Софиянски да пита медиите как може да няма престъпление при липсващи 11 млн. лева. Спор по фактите нямало, но съдът не виждал нищо престъпно в това, което той смята за безспорно престъпление. На този фон убедеността на Софиянски, че втората инстанция ще осъди Масларова звучи повече като виц.
Нахалост беше харчена парата на данъкоплатеца и по делото срещу бившата шефка на НАП Мария Мургина. Софийският апелативен съд я оправда отново по последното от повдигнатите и четири обвинения, а производството по останалите три приключи окончателно в нейна полза. И
тези провали са само последните в рамките
на последните месеци, когато оправдателни присъди заслужиха бившият шеф на Пътния фонд Веселин Георгиев, ексминистърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, бившият депутат и заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров, бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков.
През февруари пък съдът прекрати делото срещу Петър Драшков, брат на бившия заместник-директор на ДАНС Иван Драшков. Процесът трябваше да се превърне в показен за разправата с имотната мафия, приложила в огромни размери схема за кражба на общински имоти, включваща и фалшифициран подпис на Бойко Борисов като кмет на София. Причината за прекратяването се оказа абсурдна – прокуратурата се забавила с един ден при внасянето на делото в съда, чието решение пък не подлежи на обжалване.
Бездействието на прокуратурата избива обаче в явно преднамерена активност по несистемни случаи – като волностите на депутата Волен Сидеров, изгубените от експремиера Сергей Станишев секретни доклади, командирските навици на генерал Димитър Шивиков и прочее сурогати.
Междувременно държавното обвинение взе по недопустим начин страна по скандала "Червеи". Във връзка с процеса срещу бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева и ексшефа на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов чухме от главния прокурор Сотир Цацаров да казва, че нищо не можело да бъде доказано. Позиция, която той продължи да отстоява и по скандала със записите "Яневагейт", чието разследване по същество започна единствено заради публичния натиск. Но какво е всичко това пред ролята на правораздавателните органи в грабежа на века – погрома над Корпоративна търговска банка и започналите след него административни, граждански и наказателни дела. Ако в предстоящия си доклад Брюксел подмине този детайл от пейзажа на съдебно-политическата ни джунгла, ще ни убеди за пореден път, че Евросъюзът е повече клуб на интереси, отколкото общество на ценности.
