Новоемитираният дълг от България не може да надхвърля 5.3 млрд. лв., а общият размер на задълженията на държавата в края на 2016-а не бива да са повече от 26.6 млрд. лева. Заради бурните политически страсти, които наситиха последните два месеца на 2015-а по повод на обсъжданията на Закона за държавния бюджет за 2016-а, някои тънки детайли около държавния дълг останаха незабелязани. На всички е ясно обаче, че според въпросния закон през следващата година няма категоричен отговор каква част от този дълг ще бъде емитирана на българския и каква част – на международните пазари. И кога правителството ще пусне нови еврооблигации. На пръв поглед част от отговорите на тези въпроси се съдържат в самия закон за държавния бюджет. Там пише, че по силата на тригодишното споразумение за дилърство на обща стойност от 8 млрд. евро между България и "Ейч Ес Би Си", "Ситигруп Глобъл Маркетс", "Сосиете Женерал" и "Уникредит Банк" Министерският съвет може да емитира дълг в размер на 3.9 млрд. лв. (или близо 2 млрд. евро). Кога и под каква форма ще стане това обаче е предмет на догадки. Но като се има предвид, че в края на годината фискалният резерв на правителството в БНБ падна до 6.36 млрд. лв. и се отчете фактът, че през първите три месеца на всяка година бюджетните разходи сериозно надвишават приходите, най-вероятно финансовият министър Владислав Горанов ще реши още до края на април да вземе заем в пълния размер, който му позволява законът. По този начин той ще може да поддържа висок фискален резерв. Който пък ще е буфер срещу всякакви изненади, свързани с оценката на качеството на активите на банките. Тя ще трябва да е готова към средата на годината.
Какви са начините правителството да пусне облигации на международните пазари? Има два възможни варианта. Единият е това да стане чрез напълно нови емисии. Вторият – той е по-вероятен поне засега, е да бъдат преотворени една или всичките три емисии (от седем-, дванадесет- и двадесетгодишни държавни ценни книжа в евро), които бяха пуснати за продажба през март 2015-а. Конкретното решение обаче ще вземе финансовото министерство съобразно конюнктурата на международните пазари и на финансовата ситуация в страната.
В закона за бюджета за 2016-а има и още един интересен детайл. В чл.70 има текст, който допуска възможността за определен срок от време през следващата година общият размер на държавния дълг да надхвърли 26.6 млрд. лева. Но само ако това стане чрез заеми, които трябва да бъдат погасени в рамките на календарната година, така че в края й общият размер на дълга да не надхвърля определения максимум от 26.6 млрд. лева Този инструмент за управление на текущата ликвидност на хазната й позволява максимална гъвкавост в кризисни ситуации и през изминалите две-три години се е използва няколко пъти.
