Инвеститорите биха искали да забравят 2015 година. За паричните мениджъри, които разпределят активи на различни пазари, за да се застраховат срещу загуби на някой от тях, тя е най-лошата от 1937-а насам. Различните стратегически ходове са давали добри резултати през последните почти 80 години, но отиващата си 2015-а се оказа голямо разочарование (за тези, които ги измислят). Защото, ако се тръгне от акциите и облигациите и се стигне до борсите за суровини и до валутните пазари, отникъде не бе "изцедена" печалба. Най-доброто постижение е 2.2-процентният ръст на индекса S&P 500 с изплатените дивиденти и със символичния 0.1% без дивиденти. Постните приходи със сходен порядък на облигациите бяха буквално заличени от ниската инфлация в световен мащаб. А търгуваните на борсата фондове, които инвестират в различни класове активи, за да намалят до минимум риска (ETF), буквално водеха битка за оцеляване. Средната загуба на 35 от тях, следени от агенция "Блумбърг", е била 5 процента.
През отиващата си 2015-а се посрамиха и мнозинството анализатори, които прогнозираха в началото й, че по-силната световна икономика ще дръпне нагоре котировките на акциите и ще натисне надолу цените на облигациите. На практика обаче се случи точно обратното. Заради пазарните трусове и заради охлаждането на растежа на Китай и заради отложения за средата на декември старт на възходящия лихвен цикъл на Щатите Котировките на акциите пострадаха и заради свиващите се фирмени печалби и заради опасенията, че краят на продължилата седем години почти нулева лихвена политика на Федералния резерв ще сложи таван на пазарните оценки на фирмите. Тези "насрещни ветрове" донесоха загуби и на повечето световни фондови борси. Глобалният индекс MSCI All-Country World Index се обезцени с 5.4% през 2015-а. Развиващите се пазари поеха най-голямата порция от загубите, а индексът им потъна с 16 процента. За което "помогнаха" и конфликтите в Украйна, и в арабския свят, също бежанският поток и продължаващите икономически проблеми на Гърция.
Битките – поне за шефа на Европейската централна банка Марио Драги и за еврото, обаче приключиха. Драги разшири в началото на декември банковата програма за парични стимули на еврозоната, а стратезите заключиха, че политиката му има достатъчен принос за съживяването на стопанството на блока. Защото помогна за обезценяването на еврото към щатския долар с нови около 10% през тази година. Това стана след спад от 12% през 2014-а, когато бе постигната върховата котировка от 1.3993 щ. долара за едно евро (през май 2014-а). Валутни експерти пък очакват комбинацията от паричните стимули на ЕЦБ и лихвените повишения на Федералния резерв да удържи на ниски нива съотношението на единната европейска валута към щатската. Последните данни за заетостта, за производствената активност и за инфлацията в еврорегиона показват, че слабото евро е започнало да работи в полза на икономиката на общността.
Оттук нататък обаче валутните стратези, анкетирани от "Блумбърг", прогнозират скромен спад на еврото към зелените пари през 2016-а – с около 4% до 1.05 щ. долара в края на следващия декември.
Гавин Френд от лондонския офис на "Националната банка на Австралия" очаква еврото да се промени незначително през 2016-а и да я приключи с котировка 1.07 щ. долара (при грубо 1.0950 в края на 2015-а). Шефът на звеното за глобална валутна стратегия на "Ейч Ес Би Си" – Дейвид Блум, пък предвижда единната европейска парична единица да поскъпне до 1.20 щ. долара за едно евро до края на следващата година. Колегата му от лондонското поделение на испанската "Сантандер" Стюарт Бенет пък смята, че еврото ще достигне 1.18 щ. долара през 2016-а.
Валутните експерти предсказаха коректно тазгодишната доминираща роля на зелените пари на валутните пазари със среден дневен оборот от 5.3 трлн. щ. долара. Щатската валута, измерена чрез индекса на агенция "Блумбърг", е нараснала с 8.8 процента.
Една от най-големите валутни изненади дойде от Китай, чиято парична единица поевтиня с 4.2% към щатската, след като китайските централни банкери девалвираха юана през август. Пекин се насочи към по-пазарно ориентирана валутна политика като част от успешното приемане на националната парична единица във валутната кошница СПТ (специални права на тираж) на МВФ.
Като цяло валутните експерти се обединиха около мнението, че китайската валута ще продължи да поевтинява към американската, особено след като Федералният резерв започна да качва лихвите, което ще поддържа долара скъп. Най-песимистичната прогноза е за нов спад с 16% на юана към щатския долар – до около 7.7 юана за долар в края на 2016-а (срещу грубо 6.5 в края на 2015-а) заради забавящия се стопански ръст на азиатския колос и индексирането на паричната му единица към кошница от валути, а не единствено към американската. Средната прогноза на валутните анализатори е за 6.6 юана за долар през идната година.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните работни дни около коледните и новогодишните празници беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 4058 млн. евро (7937 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял от купената и продадена валута.
