Великият Джон Лок както винаги бе прав. Светът трябва да проявява повече търпимост, но някои неща остават нетърпими. Философът на либерализма от 17-и век Джон Лок стига до нас чрез прекрасните си трудове за разбирателството между хората, за политиката и образованието, чрез Американската декларация за независимост и чрез революциите в Америка и Франция. Локовите революции бяха по-безвредни от марксистките революции през 20-и век, въпреки че Френската революция доведе до Терора и Наполеон – две твърде не-Локови отклонения.
Първата значима публикация на Лок е "Писмото за толерантността". Това е една от редките кратки творби, които промениха света. Първоначално тя е написана на латински – езика на европейските интелектуалци. Имам копие от второто издание на английския превод през 1690 г. По-кратко е от джобния ми тефтер и по мои сметки не е повече от 17 000 думи.
Чета го, защото то съвсем пряко разглежда най-трудния въпрос в момента : как хора с различни вярвания могат да живеят в мир помежду си? Първият преводач на Лок обобщава ситуацията през 90-те години на 17-и век : "Това заобикалящо ни тесногръдие несъмнено е основната причина за нашите нещастия и обърквания. Каквато и да е причината обаче, време е да потърсим цялостно лечение. Нуждаем се от по-силни лекове от използваните досега. Абсолютна свобода, справедлива и истинска свобода, равноправна и безпристрастна свобода е това, от което имаме нужда"
„Карикатурата и хуморът не загрозяват света, а ни спасяват от грозотата му — пише един от майсторите на българската карикатура Илия Бешков. — Без тях ние щяхме да презираме света и себе си. Хуморът е връхната точка на общественото служене — рожба на общественото развитие и неговата върховна съдебна инстанция.“5
В мировой истории существовали и существуют мириады тиранчиков, тиранов и великих тиранов, неизменным спутником которых во все времена было искусство карикатуры. Тайно или явно карикатуристы ненавидели тиранов, потому что сам склад ума карикатуристов предполагает критическое отношение к действительности. Истинная же критика имеет право на существование только тогда, когда у критика гуманная жизненная позиция. Такая точка отсчета всегда противоположна тирании. Даже художники-конформисты, которые вынуждены были в своих карикатурах восхвалять тиранов, втайне их не любили. В свою очередь, тираны ненавидели всех карикатуристов, даже своих «карманных», ведь они в любой момент могли стать «карманными» карикатуристами врагов. А врагов у истинного тирана всегда достаточно. Схема взаимоотношений между тиранами и карикатуристами была примерно одинаковой во все времена. Самой достойной «пищей» для карикатуристов являлись личности великих тиранов, таких, например, как Наполеон, Гитлер, Сталин… Анализ карикатур на великих тиранов и политической обстановки в мире во времена их правления показывает, что тиран, как правило, держит при себе свору «карманных» карикатуристов, которые восхваляют его. Время от времени тиран натравливает таких карикатуристов на своих врагов, внутренних и внешних. «Карманные» карикатуристы начинают наперебой изощряться в хитроумной критике врагов тирана. Своих карикатуристов тиран, с одной стороны, поощряет, «подкармливает», с другой, держит их в страхе. Тюрем и лагерей у тиранов всегда достаточно. Однако в мировой культуре больше известны карикатуры и карикатуристы, которые высмеивали великих тиранов. Доморощенных карикатуристов, осмеливающихся высмеивать тиранов, последние всегда пытались уничтожить. Для этого имелась армия тайной полиции, хорошо развитая, достойная своего хозяина. Зарубежных карикатуристов, которых тираны не могли наказать, они ненавидели.
Наполеон, например, посылал ноты правительству Англии с требованиями приструнить местных карикатуристов, заключая Амьенский мир, требовал осуждать карикатуристов, критикующих его, приравнивать их к убийцам и фальшивомонетчикам. Гитлер составил список советских карикатуристов, которых обещал повесить после взятия Москвы.
Уже на одной из первых дошедших до нас папирусных карикатур изображен Рамзес Третий в образе алчного Льва. Окарикатуривались многие другие тираны. Их изображали на стенах домов и храмов, на хозяйственной посуде и утвари, в книгах и в летучих листках… В ХIХ веке именно благодаря личности Наполеона вообще зародилась и получила свое развитие политическая карикатура в современном смысле этого слова. К этому великому тирану не был равнодушен никто. Его или безмерно любили, или безмерно ненавидели. Карикатуристы Англии, России, Германии, Испании объявили ему сатирическую войну. И в этой войне они победили. Наполеон отвечал на критику не столько сатирой, сколько примитивной клеветой через свой «Вестник».
Расцвет тирании приходится на ХХ век. Появились сразу несколько великих тиранов, десятки настоящих тиранов и несметное количество тиранчиков. Латинская и Центральная Америка, Европа, Азия — вот те регионы, где возникали и исчезали очаги тирании
Голяма изложба, открита в Париж, изследва начина, по който император Наполеон Бонапарт разделя мненията в родината си и в чужбина. Подредени са експонати, взети назаем от чужди колекции, които описват начина, по който е бил възприеман завоевателят в Европа.
Малък голям човек – френският император Наполеон Бонапарт винаги е разделял общественото мнение в родината си и в Европа. На точно това възприятие акцентира новата изложба „Наполеон и Европа”, открита в Музея за военна история в Париж. На Бонапарт е погледнато като държавник и военен, като мъж и враг на аристокрацията, като обект на присмех и подигравки. Развенчана е неговата митологичност.
И наистина, сред създаденото от Наполеон могат да бъдат споменати много нововъдения като Банк дьо Франс, Почетния легион, префектите и разбира се, прословутия Граждански кодекс.
"Това е приносът, за който не си даваме сметка – смята Тиери Ленс, председател на фондацията "Наполеон". – Даваме си сметка за Държавния съвет, за всички останали институции, които е създал, но не и за Гражданския кодекс, защото в него се съдържа ежедневието ни – всичко, което засяга организацията на семейството, на договорите, на социалните отношения, на отговорността.
Всичко това датира от времето на Наполеон. Разбира се, всичко това се е адаптирало с развитието на нравите, но днес от около 4000 члена в Гражданския кодекс повече от половината са такива, каквито са били при създаването на кодекса през 1804."
Следите на Наполеон из Европа все още не са напълно заличени, тъй като френските войници прекарват дълго време извън границите си.
Левият или германският бряг на Рейн остава окупиран от Наполеоновите трупи в продължение на 20 години.
Когато те влизат в Кьолн на 6 октомври 1794 г. откриват типичен град от Средновековието, в който половината от жителите са просяци.
Французите се заемат да сложат ред като прекръстват улиците и номерират жилищните сгради, за да могат да се ориентират по-добре.
Именно от това време датира известната марка "Кьолнска вода" или "еau de Cologne" №4711.
Всички къщи в Кьолн били номерирани от 1 до 8000. Съвсем случайно къщата, където се намирала ателие за производство на медикаменти и козметични продукти получила №4711, който бил патентован и се превърнал в световноизвестната козметична марка. Оттогава датират създаването на Гражданския кодекс и на административната система отвъд Рейн, включително и делението на провинции.
Наполеон си остава враг №1 за британците
Едно време Наполеон, известен с прозвището "корсикански бандит", е бил главен герой на много карикатури на острова.
Една от най-популярните е ботуш, от който се подава орловият нос на Наполеон.
До така изобразяваното джудже е изобразен великан в лицето на ген. Уелингтън, който завинаги отдалечава наполеоновата заплаха.
Още Георги Сава Раковски твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български произход
Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прадядо му 21 поколения назад е носел името Булгарино фон Сетимо.
Много историци съвременници на Раковски и в по-късен период с насмешка са коментирали твърденията за българската кръв във вените на императора.
В Лондон ще открият музей на политическата карикатура. Огромната колекция от рисунки ще бъде поместена в района Блумсбъри. Фондацията за карикатура, възглавявана от бившия министър на вътрешните работи лорд Бейкър, е събрала за целта половин милион фунта стерлинги за десет години. В музея ще бъдат изложени десетки хиляди рисунки и хиляди книги, разказващи историята на жанра отпреди 200 и повече години. Председателят на фонда Оливър Престън отбеляза при оповестяването на идеята през септември м.г., че Великобритания е единствената европейска страна без такъв музей, въпреки че Англия е родина на политическата карикатура. Музеят във Варшава например е създаден през 1974 г. по инициатива на полския сатирик Ерик Липински и фондът му наброява 25 000 творби, някои от които още от ХVIII век. В света има 24 музея на карикатурата и броят им се увеличава.
Едно от най-популярните имена в историята на карикатурата е британецът Джордж Крукшанк (1792-1878), майстор на политически карикатури на кралското семейство. Затова през 1820 г. той е удостоен с "подкуп" от 100 паунда и молба "да не рисува повече Негово величество Джордж III в неморални ситуации".
Традицията на политическата свобода на карикатурата създават редакторите на издания, които поощряват своите художници въпреки съдебните процеси и заплахите. Известният издател и художник Шарл Филипон, от времето на крал Луи-Филип, прекарал повече време в затвора, отколкото в дома си. Защото кралят не проявил подобаващо чувство за хумор, виждайки рисунките, на които се превръща в круша. За карикатури, осмиващи също Луи-Филип, остава зад решетките пет месеца и прочутият художник Оноре Домие.
