Изключително интересни неща ще се случат в нашата икономика през тази година. Предстоят събития и процеси, които ще доведат до радикални промени, засягащи много хора,и още по-важното – ще отприщят значителни финансови потоци.Това неминуемо ще даде отражение и върху политиката – основите на крехката управляваща коалиция може да се разклатят сериозно, а от друга страна, не е изключено тя да бъде "санирана". Определено обаче това, което ще се случи в идните 12 месеца, до голяма степен ще определи икономическия курс, който България ще поеме през следващите няколко години, без значение кое правителство ще управлява. Накратко, в."БАНКЕРЪ" представя някои от основните икономически събития, които ще следим с интерес през 2016-а.
Арбитраж за милиарди
Броени месеци остават до развръзката по един ключов за държавата арбитраж за 1 млрд. евро – с руската "Атомстройекспорт", за поръчания, изработен, но недоставен реактор за АЕЦ "Белене" и допълнителното оборудване към него. Съдебната процедура започна през далечната вече 2012-а, след като проектът бе замразен от първия кабинет "Борисов". Двете заинтересовани страни вече изложиха своите позиции пред Международната търговска камара в Париж и до средата на 2016-а трябва да излезе окончателното решение. Но е възможен и друг изход.
Източници на "БАНКЕРЪ" споделиха, че управляващите работят по възможността да се стигне до извънсъдебно споразумение с руснаците. При решаването на спора извън съда България ще получи (евентуално след известно доплащане) ядрения реактор, за който вече са дадени над 1 млрд. лева. Опциите след това са той да се прехвърли като актив на Българския енергиен холдинг, а холдингът да изгради седми блок на АЕЦ "Козлодуй", покривайки по този начин голяма част от задълженията на НЕК към него. Другата възможност е да се търси инвеститор. Властите вече анонсираха за интерес на китайската фирма SNPTC към седми блок след посещението на правителствената ни делегация в Поднебесната империя в края на ноември миналата година. Тя е един от трите оператора на ядрени мощности в Китай и основен партньор на "Уестингхаус".
Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев е необходимо всички активи и пасиви, свързани с втора атомна, да се извадят от НЕК и да се обособят в отделна компания. Така било много по-вероятно към централата да бъде проявен инвеститорски интерес. Данев даже обясни, че членове на БСК вече са се срещали с чуждестранни дружества от съседни на нас държави и от Централна Европа, които имали принципно желание да участват в едно такова строителство. Тоест, около АЕЦ "Белене" тепърва ще става интересно.
"Южен поток" v 2.0 или хъб "Балкан"?
Другата голяма енергийна тема с руски привкус ще е възобновяването на "Южен поток", макар че българският премиер Бойко Борисов предпочита да не говори за него, а за газов хъб, който ще се казва "Балкан". Всъщност, както и да го наричаме, става дума за един и същи проект и децибелите около него през последните дни непрекъснато се покачват. Официално Русия твърди, че нищо около статута на "Южен поток" не е променено и той е спрян. Нашата позиция е малко по-различна – "Южен поток" е замразен, но не е бил прекратяван и може да бъде рестартиран във всеки един момент.
През изминалата седмица първо в българските, а след това и в руските медии се заговори за подновяването на проекта. Позовавайки се на няколко дипломатически източника, руският вестник "Известия" написа, че преговори между "Газпром", руските и българските власти за "Южен поток" се водят поне от есента на 2015-а. И са започнали непосредствено след като алтернативният "Турски поток" влезе в задънена улица заради ескалирането на напрежението между Анкара и Москва. Ключът за възобновяването на строителството е в Европейската комисия. Пред руското издание от Брюксел са заявили, че са готови да разглеждат трасето отново, стига то да отговаря на изискванията на Третия либерализационен пакет. "Известия" отбелязва също така, че в началото на септември България е започнала свои преговори за възобновяването на работата по "Южен поток" с основните ползватели на руски газ в Източна и Южна Европа – Италия и Сърбия.
Според специалисти, ако реализирането на проекта започне, неговият капацитет ще бъде намален от предишните 63 до 31.5 млрд. куб. м природен газ. Но и при това положение ще става въпрос за мащабно строителство на българска територия и за разпределянето на стотици милиони левове, които вече предизвикват много апетити.
Интерконектори на кръстопът
От газовата криза през 2009-а у нас непрекъснато се говори как трябва да имаме и друг източник на синьо гориво – различен от руския. Но интерконектори със съседите все така продължават да липсват. Очакванията са през тази година поне една от газовите връзки най накрая реално да заработи. И по-конкретно тръбата към Румъния, за която се предвиждаше отдавна да е готова. До дни ще стане ясно дали ще бъде избран изпълнител на подводното трасе. Говори се, че сред кандидатите са френска, румънска и българска фирма, както и българо – италианско-румънско дружество, в което участва свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски "Водстрой 98". Който и да бъде определен за победител, ще му се наложи да довърши работата на провалилите се предишни изпълнители. И да положи тръбата под р. Дунав срещу цена от 4.67 млн. евро (без ДДС). Министърът на енергетиката Теменужка Петкова смята, че ако всичко върви по план, до средата на 2016-а интерконекторът България – Румъния ще е факт.
Колкото до газовите връзки с Гърция и Сърбия, по тях сериозната работа тепърва предстои.
Либерализацията в енергетиката
През 2016-а предстои отварянето на пазара за всички потребители на ток. От началото на годината малките фирми, а до пролетта и битовите абонати, ще могат да се наредят до големите индустриални консуматори и да избират доставчика си на електроенергия. Енергийната борса, на която се възлагат толкова много надежди да е естественият регулатор на пазара, също скоро ще направи своя прощъпалник. По-важният въпрос обаче е каква полза ще донесе това на обикновения човек и на дребния бизнес? Ще може ли той да се възползва например от евтиния ток на АЕЦ "Козлодуй", или на ТЕЦ "Марица-изток" 2? Ще поскъпне ли електроенергията, или ще поевтинее от либерализацията? Отговорите ще научим през следващите 12 месеца.
Саниране до дупка
Наследството от времето на развития социализъм – панелните блокове, масово ще бъдат обновени. От януари 2016-а Министерството на регионалното развитие и благоустройството отвори националната програма за енергийна ефективност, която е на стойност 1 млрд. лв. и по нея могат да кандидатстват всички многофамилни сгради. Към посочената сума ще бъдат добавени още 300 млн. лв. по оперативната програма "Региони в растеж". Условието е минимум 40 на сто от евросредствата да отидат именно за многофамилни сгради. Така ще може да се финансира паралелно санирането на амортизираните панелни блокове и на малките тухлени многофамилни кооперации, които не са в добро състояние.
"Искаме да осигурим равно третиране на всички сгради, всяка да има достъп до финансиране за саниране, независимо дали е европейско, или национално", изтъкна министър Лиляна Павлова. Управлението на програмата, която е с пари от Брюксел, както и тази на бюджетна издръжка, е делегирана на общините. Те имат специално издадени указания за действие. Въведени са и единни критерии и правила, по които желаещите могат да кандидатстват за саниране. Старите постройки, които са паметници на културата, също ще бъдат обновени, но със средства по оперативната програма "Региони в растеж".
Концесията на "Летище София"
Една от най-големите концесионни сделки се очертава на хоризонта. Раздържавяването на столичния аеропорт трябва да се осъществи на всяка цена, за да се налеят пари в Българските държавни железници (БДЖ). Това е "директивата", спусната от премиера Бойко Борисов на министъра на транспорта Ивайло Московски. И ако той не я изпълни, като нищо ще излети от министерския кабинет на ул."Дякон Игнатий" 9. "БАНКЕРЪ" научи, че точно поради тази причина хората на Московски вече подготвят план Б за летището, в случай че концесията в класическия й вид пропадне. Алтернативният вариант предвижда продажбата на парче на най-апетитните дейности, като държавата ще запази единствено функциите си на летищен оператор, в които влиза събирането на всички такси – за кацане, обработка на пътници, паркинг на самолетите, ръкав, сигурност и шум. Целта на всички тези еквилибристики е ясна – събирането на 600 млн. лв, за да се покрият дълговете на БДЖ. А доколко е далновидно да се налеят еднократно толкова много пари в една "черна дупка", в каквато се превърнаха железниците през последните години, е отделна тема.
Ще потече ли ВиК реформата?
Затлачената от десетилетия водна реформа трябва най-накрая да уцели правилния канал. Защото Европейската комисия постави условието България първо да финализира този процес, за да може да започне да усвоява почти 1.2 млрд. евро по оперативната програма "Околна среда", предвидени за инвестиции във ВиК инфраструктура. Промените предвиждат окрупняване на водните оператори в рамките на една област, така че там да остане да работи само един, разполагайки с всички активи. Местните власти пък бяха задължени да създадат асоциация, която да му възлага с договор извършването на услугите. (Държавата има миноритарно участие в тези асоциации чрез областните управители.)
Реално всички ВиК асоциации вече са учредени и сега е необходимо поетапно да започне подписването на договорите за стопанисване на системите и съоръженията. Единствената област, за която има осъществено прединвестиционно проучване и е подписан такъв контракт, е Смолян. Предвидените за нея инвестиции са над 50 млн. лева. В Русе също бе подписан договор между асоциацията и оператора.
До края на януари трябва да стане ясно кой ще прави прединвестиционните проучвания за още 14 области – Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Перник, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол. Те ще покажат къде какви средства е нужно приоритетно да се инвестират. Изискването е проучванията да са готови до 12 месеца след подписване на договора, а документацията за кандидатстване за европейски средства – до 18 месеца. Дотогава ще се работи по т.нар. ранни проекти, които управляващите договориха с Европейската комисия. Планирано е да бъде отправена покана към общините Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен-Долна Митрополия за изпълнение на ВиК проекти за общо 402.65 млн. лева. Очаква се строителството да започне към средата на 2016-а в зависимост от готовността на съответните оператори.
Магистрали, магистрали…
Няма как, и тази година магистралите ще са във фокуса на общественото внимание. Лентички няма да се режат, но пък първи копки ще има. Нагласите са да започне строителството на два участъка от магистрала "Хемус", конкурсите за които в момента се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията. Другият голям проект, по който ще се работи, е доизграждането на магистрала "Струма". В последния работен ден на 2015-а бе подписан контрактът за проектиране, строителство и супервизия на лот 3.1 на стойност 186 млн. лв., осигурени от новата оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Участъкът между Благоевград и Крупник е близо 13 километра. Предвидено е изграждането на осем моста с обща дължина от около 850 м, надлези и подлези и три пътни възела.
Накъде след споразумението за климата в Париж?
Напрегнати преговори, компромиси в последната минута, разочарования и удовлетворение съпътстваха продължилата повече от две седмици среща за климата в Париж в края на миналата година. Представители на 195 страни стигнаха до споразумение, определено доста преждевременно като "историческо, устойчиво и амбициозно". На 22 април – Деня на Земята, в Ню Йорк предстои договорът да бъде подписан. ООН пък ще проведе на 5 и 6 май среща на високо равнище, за да бъде обсъдено какви конкретни мерки ще се набележат, за да се ограничи затоплянето на планетата до 2 градуса и дори до градус и половина в сравнение с времето на Индустриалната революция през XVIII век. Като членка на ЕС, залагаща много на въглищната електроенергетика, България ще пострада от евентуално преразглеждане на таваните за въглеродни емисии. Повечето специалисти са категорични, че строгостта на Брюксел към парниковите газове ще се засили, а отлагането ще е мъчително.