Българските сортове грозде
не са чак толкова много. От белите може да се каже, че това са Димят и Мискет, а от червените сортове – Гъмза, Широка Мелнишка лоза и Мавруд. Общо взето, с това се изчерпват по-популярните и използвани от винарите.
Димят е широко разпространен по Черноморското крайбрежие, в района на Шумен и Стара Загора. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Чувствителен към ниските температури и засушаване. От сорта се получават обикновени бели трапезни вина, с характерен вкус. Използва се самостоятелно и за купаж с други сортове, но много често и за варене на ракия и за познатите на България брендита.
Широка Мелнишка Лоза е стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в микрорайона на Мелнишко. Разпространен е само в долината на река Струма – Благоевградски окръг около гр. Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради. Гроздоберът обикновено започва през първата половина на октомври. Отлежалите вина от този сорт се отличават с богат аромат, в който се долавят тонове на тютюн и кожа.
Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда само в България, най-често около Асеновград, макар че насаждения има вече и на други места в Тракийската низина. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова бъчва. Виното асеновградски (станимашки) мавруд се характеризира с рубинено червен цвят и мек вкус. Гроздето за него се бере през втората половина на октомври. Виното отлежава в съдове от инокс (вид неръждаема стомана).
Мискет червен се се смята за стар български сорт. Разпространен е предимно в Подбалканската долина и Средногорието – Сунгурларската долина, Карловско и Брезовско. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове. Вината имат сламеножълт цвят и приятен фин мискетов аромат.
Памид. Това е много стар местен сорт, отглеждан по нашите земи още от траките. Среднозреещ сорт – бере се към средата на септември. Получават се светлочервени, леки трапезни вина, които не са подходящи за отлежаване.
Сортът Керацуда е разпространен предимно в Югозападна България. Заема много малки площи. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Използва се за приготвяне на обикновени бели трапезни вина, подходящи за получаване на ликьорни вина
Гъмзата е най-разпространен в северозападната част на страната. Сортът по-рядко се използва за самостоятелно вино, най-често за купаж.
