За да изяснят как вдигането на тежести влияе върху мастната тъкан, преди да започне загубата на тегло, изследователи от Университета в Кампинас, Бразилия, провели едноседмични експерименти със затлъстели мишки.
Те изследвали висцералната мастна тъкан – мазнините около вътрешните органи – преди животните да започнат да губят тегло.
В сравнение със затлъстелите мишки, които водели заседнал начин на живот, животните, подложени на силови тренировки, имали по-малко мазнини около червата и по-малки мастни клетки. По-малкият размер на тези клетки обикновено е показател за по-здрава мастна тъкан.
Учените установили и признаци на благоприятни промени в сигналите, регулиращи натрупването и разграждането на мазнините.
Мишките били обучавани да пренасят тежести, докато се изкачват по миниатюрни стълби.
Резултатите от изследването, публикувани в списание Life Sciences, показват, че силовите тренировки могат да подобрят метаболитното здраве още преди да настъпи свързаната с тях загуба на тегло. Все пак тези открития трябва да бъдат потвърдени и чрез проучвания с хора.
„Хората често смятат, че ако са тренирали със силови упражнения в продължение на два месеца, но не са отслабнали, тренировките не са им донесли никаква полза“, казва лекарят Леандро Моура.
„Но това, което установихме в нашето изследване, е, че само след седем дни силови тренировки – дори когато все още няма загуба на тегло – молекулярните механизми, които насърчават натрупването на мазнини, са по-слабо активни, докато тези, които стимулират разграждането им, са по-активни.“
За да симулират ефектите от тренировките с тежести, изследователите накарали затлъстелите мишки да изкачват стълбище с височина 70 сантиметра, като към опашките им била прикрепена тежест.
Всяка тренировка включвала 20 изкачвания, с почивки от 60 до 90 секунди между тях. Натоварването било 70% от максималния капацитет на гризачите, а общо били проведени седем тренировъчни сесии.
Изследователите проследили промените в химичните сигнали при трениращите мишки. (de Melo et al., Life Sciences, 2026)
„Изчислихме каква тежест може да носи всяка мишка, докато се изкачва по стълбището“, обяснява Моура.
„Очевидно е невъзможно да възпроизведем точно силовите упражнения, които изпълнява човек, но успяхме да предизвикаме подобно физическо усилие, включващо по-интензивни мускулни съкращения. Така на практика симулирахме силова тренировка при хората.“
След това проби от мастната тъкан на трениралите мишки били сравнени с проби от затлъстели мишки, които не извършвали никакви физически упражнения.
Освен вече споменатите ползи, екипът изследвал и два протеина – ABHD5 и ATGL.
ABHD5 е един от факторите, подпомагащи разграждането на мазнините. Нивата му били понижени при затлъстелите мишки, които водели заседнал начин на живот. При групата, подложена на силови тренировки, обаче нивата на ABHD5 се върнали до нормалните стойности. Същевременно се увеличили и взаимодействията му с ATGL – ензим, участващ в разграждането на мазнините.
Освен това при мишките, които тренирали, активността на гена Scd1 била понижена. Този ген участва в производството на мазнини.
Според изследователите тези резултати показват, че силовите тренировки могат да допълват аеробните упражнения в усилията за намаляване на теглото.
Какво означава това на практика?
Основният извод е, че силовите тренировки могат да подобрят начина, по който мастната тъкан функционира, дори преди кантарът да покаже намаляване на теглото.
Това е важно, защото теглото само по себе си не отразява напълно промените в метаболитното здраве.
Има обаче едно съществено уточнение: изследването е проведено с мишки. Необходими са проучвания с хора, за да се установи дали същите промени настъпват при тях и колко бързо.
Затова, ако тренирате с тежести, но теглото ви не се променя веднага, това не означава непременно, че тренировките не дават резултат.
Четете още: Защо вдигането на тежести е полезно за сърцето
