Време е туморът, наречен "Ислямска държава", да бъде изрязан, а това не може да стане, ако в операцията не се включат американски сухопътни сили. Това заяви министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър в Давос, където присъстваше на Международния икономически форум. И уточни: операцията ще бъде извършена от славната 101-ва въздушнопреносима дивизия, покрила се със слава от десанта в Нормандия, през Виетнам, до военните кампании в Афганистан и Ирак. Изпращането на войниците се ползва с "пълната подкрепа на американския народ и те разполагат с ясен план за окончателен разгром на тази варварска организация", обяви шефът на Пентагона. Картър посочи и двете ядра на тумора, които трябва да бъдат неутрализирани: т.нар. столица на Халифата – сирийския град Ракка, и Мосул – втория по големина град в Ирак.
Развоят на събитията от последните месеци действително показа, че "окончателният разгром на варварската организация" е далеч. Макар че "Ислямска държава" загуби някои от позициите си, въздушните удари на водената от САЩ коалиция и действията на иракската армия с нищо не показват, че ядрото на Халифата е застрашено. Успехи като отвоюването на иракския провинциален център Рамади от джихадистите в края на декември по-скоро показаха, че това е пределът на възможностите на силите, подчинени на Багдад. На първо място, иракската армия просто не е достатъчно голяма, за да предприеме настъпление срещу големите центрове на Халифата. Според различни източници тя реално се състои от 40-50 хил. души. Вярно е, че "по документи" е по-голяма – към 200 000, но все още е пресен споменът как по време на настъплението на джихадистите към Мосул през есента на 2014-а цели нейни дивизии буквално се "изпариха" – оказа се, че в тях войници няма, а командирите са прибирали заплатите на "мъртвите души".
Боеспособността и мотивацията на войниците също са под въпрос. Показателно е, че при превземането на Рамади обикновените армейци имаха чисто спомагателни и охранителни функции, а "сериозната работа" бе извършена от добре въоръжените и обучени от американски специалисти Сили за специални операции. Но и те, въпреки че превъзхождат във всяко отношение останалите войски, страдат от един сериозен недостатък – всичко на всичко са 4000 души. Същевременно Мосул – вероятната следваща цел на иракските сили, е отбраняван от между 5 и 10 хил. джихадисти.
Превземането на Рамади изведе на преден план още една страна на проблема – чудовищната хуманитарна цена на този тип операции. Атаката срещу града бе предшествана от 600 (!) въздушни удара и войниците на практика напредваха през пусти руини – където използваха и артилерия, и тежка техника. Резултатът – около 80% от града бяха изравнени със земята, а от някогашното население от 400 000 души са останали едва 3000 семейства. Според иракските власти възстановяването на населеното място ще струва не по-малко от 10 млрд. долара – сума, с която Багдад нито разполага, нито има откъде да я вземе.
За разлика от Рамади, в Мосул в момента вероятно живеят около 750 000 души. Той е гъсто застроен, а и джихадистите се радват на значителна подкрепа сред населението. Това предполага, че дори и да се придържат към досегашната си тактика на настъпление сред руини, иракските войски ще са изправени пред много по-тежка задача и цената на победата ще е ужасяваща.
Въпросът, който изявлението на Аштън Картър повдига, е по какъв начин една американска дивизия ще промени баланса на силите? Евентуалното включване на бойците от 101-ва дивизия в преки военни действия със сигурност ще свърши някаква работа, но при очакваните улични боеве в Мосул и другите центрове на Халифата това ще означава неминуеми жертви – политическата цена, която Белият дом едва ли би искал да плати точно в разгара на кампанията за президентските избори. Съществува и още един аспект – директната намеса на янките ще даде силен пропаганден коз в ръцете на джихадистите и без съмнение ще им помогне да мобилизират резерви от целия свят.
Всъщност и шефът на Пентагона акцентира, че именно местните сили трябва да разгромят "Ислямска държава", защото само те могат да обезопасят и управляват освободените територии, като изградят "дълготрайно доверие с освободеното от тях население". Колкото до САЩ, те ще подпомогнат създаването на такива сили, но няма "да ги заместят". В такъв случай на американските военни ще се падне ролята на инструктори – които трябва да подготвят достатъчно многобройни и боеспособни иракски сили. Но това автоматично означава, че офанзивата срещу "тумора" ще се отложи за неопределено време – може би за 2017-а?
Другият вариант е днес Вашингтон само да пробва почвата с тенденцията да увеличи контингента. В такъв случа обаче – освен политическата цена, за която вече споменахме, Белият дом ще е принуден да преодолее и една юридическа бариера – мащабна военна операция не може да бъде проведена без одобрението на Конгреса, а сегашното републиканско мнозинство едва ли би поело такъв риск.
Споменаването на Ракка от Аштън Картър поставя още една въпросителна. Логично е, че Халифатът не може да бъде премахнат, докато не се овладее столицата му. Само че тя се намира на сирийска територия. Тоест нито американски, нито иракски сили могат да действат там без разрешението на правителството в Дамаск или без резолюция на ООН. Една самоволна едностранна акция неминуемо ще доведе до тежка криза в отношенията с Русия, която едва ли желаят и Вашингтон, и Багдад. Другата възможност е да бъде спечелено благоволението на Москва, като й се обещае нещо насреща.