Премиерът Бойко Борисов най-сетне поиска оставката на един от рекордьорите по гафове – просветния министър Тодор Танев. Това стана в четвъртък, 28 януари, след като се срещна и разговаря с ръководството на Реформаторския блок и след неколкодневни нестихващи скандали около отпадането на знакови за българите произведения от новите учебни програми. Плановете за „преместването“ на Паисиевата „История славянобългарска“, изхвърлянето на Чинтуловото „Къде си вярна, ти любов народна“, „Хубава си, моя горо“ и други, както и безумният спор за замяната на турско иго или робство със „съжителство“, след като вече веднъж бе заменено с „присъствие“, нажежиха страстите в обществото до степен, че дори се организира протест пред парламента срещу безобразията в България под наслов „Тук сме“. Вярно, че той беше малоброен и хаотичен, изпълнен с всевъзможни искания. Като се почне от „НАТО вън“ през цените на винетките и горивата, до връщането на ДАНС и ДАТО в МВР, и "Оставка!". Но подготовката на протеста стресна здраво властта и тя още от понеделник заговори за готвен метеж срещу правителството.
Е, метеж нямаше, но падна главата на образователния министър Танев. С него си отива и екипът му, виновен за натворените безумия. „Заради системно проявяващите се проблеми в министерството и сектора смятам, че ресорът трябва да бъде поет от друг. Призовах колегите от Реформаторския блок до края на деня да ми предложат нов екип за министерството, който да продължи реформата. За мен, като министър-председател, е недопустимо да се правят промени в сферата на образованието, които преди това не са подложени на широко обществено обсъждане“, обяви премиерът основанията си, като изказа и служебна благодарност на Танев и хората му за свършеното дотук.
По-рано през деня парламентарната група на Патриотичния фронт привика министъра за обяснение. В крайна сметка патриотите решиха, че за скандалите през последните дни са виновни началникът на дирекцията за образователни програми Евгения Костадинова, заместник-министърът Ваня Кастрева и шефът на кабинета на министъра Мюйессер Солак.
"В началото на XX в. ни наричаха прусаците на Балканите. Сега след 25 години експерименти в образованието станахме простаците на Балканите“, заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, като обясни това низходящо развитие със срива на образованието и изместването на патриотичната му насоченост. Той бе категоричен, че възмущението на обществото с днешна дата е напълно обяснимо и обвини българските чиновници за нововъведенията в учебниците заради работата им по разни програми, финансирани от фондации. Според него това доказвало, че интересът им е изцяло икономически.
"Поемам учебниците на ръчно управление. Не съм Киряк Стефчов", заяви в типичния си стил и вече съвсем объркан от едноседмичния обяснителен режим Тодор Танев. Той каза още, че не подкрепя промените, които бяха направени „в българската национална идентичност под давление на политически събития“.
Часове по-късно призна, че е научил от медиите за исканата му оставка. Той и Борисов не били разговаряли от месеци, с изключение на заседанията на Министерския съвет. И докато Танев се чудеше дали да поеме отговорността за скандала, свързан с изместването на думата „робство” от „съжителство”, дойде вестта за исканата му оставка. За дълбоките деформации, които причиняват учебниците по история – ни дума покаяние. А за това, че народ без история може да се управлява като стадо – още по-малко.
Оставката на образователния министър беше поискана още в началото на декември от лидера на ДСБ Радан Кънев и това стана една от причините за обтягане на отношенията в Реформаторския блок. Тогава Танев заяви, че е министър на премиера Борисов и само той може да му каже кога да си тръгне от кабинета. Е, в четвъртък той най-сетне му каза.
Веднага след това реформаторите се събраха спешно в централата на СДС. Там беше поканен и Танев, за да чуят и неговата версия за вихрещите се скандали с промените в учебните програми. След четиричасово заседание партиите в Реформаторския блок не постигнаха съгласие и излязоха по-скоро разединени. В петък Гроздан Караджов съобщи, че единствената обсъждана кандидатура била тази на Меглена Кунева. Тя обаче била подкрепена само от собствената й партия и от СДС. Срещу нея се обявили лидерът на БЗНС и военен министър Николай Ненчев, председателят на НПСД Корман Исмаилов и самият Караджов като представител на Гражданския съвет. ДСБ не е участвала в съвещанието, тъй като вече е в опозиция и не се интересува от промените в кабинета. Самата Кунева също е отсъствала, тъй като е била в чужбина.
След срещата отстраненият министър Танев прогнозира, че оставката му ще „катализира някои процеси на гнилост“ в Реформаторския блок. „Но се опасявам, че този акт ще има известен домино ефект. Може би друга част от Блока няма да се съгласи с това, което ще стане. Ще се карат кой да бъде наследникът ми, ще се наложи да е ярка политическа фигура“, коментира той ситуацията. Танев спомена още, че имало "някакви преговори и някои от партиите нещо се били разбрали“. Попитан дали става дума за партията на Кунева, той каза: “Голяма партия от Реформаторския блок… ДСБ не е там, ДБГ е там“.
През седмицата БСП поиска дейността на Комисията за досиетата да бъде прекратена. Говорителят на левицата Атанас Мерджанов заяви, че БСП внася законопроект за закриването й, тъй като с дейността си тази комисия създавала раздори и разстройвала обществените отношения в икономическата, политическата и дори културната сфера.
Депутатите Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев от Реформаторския блок и ГЕРБ пък настояха също със законопроект за обратното – обсегът на проверките й за принадлежност към ДС да бъде разширен с кредитните милионери от последните години, т.е. да бъдат включени и хората, получили необезпечени кредити от КТБ, или т.нар. нови кредитни милионери и лица, които са направили цесии или прихващания. „Скоро ще започнат да искат проверка от тази комисия и за сключване на граждански брак“, иронизира социалистът Таско Ерменков.